Мъртви на прага

— Следващия път, когато имаш нужда от помощ, просто помоли. Не използвай изнудване или хитрост, за да я получиш. Аз обичам да помагам на хората. Но мразя да ме пришпорват и мамят. — Той наведе глава, но аз го улових за брадичката и го погледнах право в очите. — Мразя!

Хвърлих поглед към стълбите, за да проверя дали разправията ни е привлякла вниманието на околните. Високият мъж стоеше там и ни гледаше с безразличие, но аз бях сигурна, че е само привидно.

Алсид също погледна нататък. Лицето му почервеня.

— Трябва да влезем в църквата, и то веднага. Ще дойдеш ли с мен?

— Какво значение има дали ще вляза с теб?

— Значението е в това, че си на страната на баща ми. Така заявяваш пред глутницата, че подкрепяш неговата кандидатура.

— Това задължава ли ме с нещо?

— Не.

— Тогава защо ми е да го правя?

— Избирането на водач е работа на глутницата, да, но това би могло да повлияе на онези, които знаят колко много ни помогна ти по време на Войната с вещиците.

Аз лично не бих го нарекла война, а по-скоро сблъсък, защото обшият брой на участниците бе сравнително малък — не повече от петдесетина. Но в историята на шривпортската глутница това, предполагам, се явяваше епично събитие.

Забих поглед в черните си мокасини и положих огромно усилие да се преборя с противоречивите си инстинкти. Еднакво силни, при това.

Единият казваше: На погребение си, не прави сцени. Алсид не заслужава това, нищо няма да ти стане, ако му помогнеш.

А другият: Алсид ти помогна в Джаксън, защото искаше да измъкне баща си от задълженията му към вампирите. Сега отново се опитва да те въвлече в нещо опасно, за да помогне на баща си.

Първият глас отново се намеси: Той познаваше тъмната страна на Деби. Опита се да я отдалечи от себе си, а после публично се отрече от нея.

Вторият глас: Защо изобщо се е влюбил в кучка като Деби? Защо изобщо се е занимавал с нея, след като много добре е знаел колко е злобна и отмъстителна? Единствено той спомена, че тя би могла да владее магия. А цялата тази работа със заклинанията, които тя уж умеела, е просто евтино оправдание.

Чувствах се като Линда Блеър в „Екзорсистът“, където главата й се въртеше в пълен кръг върху шията.

Глас номер едно спечели спора. Пъхнах ръка под свития лакът на Алсид и двамата изкачихме стълбите към входа на църквата.

На скамейките седяха обикновени хора; само първите три реда и от двете страни се пазеха за членове на глутницата. Но високият мъж, който би изпъквал навсякъде, седеше на последния ред. Мярнах за кратко широките му рамене, преди да насоча цялото си внимание към церемонията. Двете деца на семейство Фърнан — две сладки малки дяволчета — се запътиха с тържествени физиономии към първия ред от дясната страна на църквата. Аз и Алсид влязохме след тях, следвани от двамата кандидати. Тази церемония по настаняването изглеждаше доста странно, като на сватба. Аз и Алсид в ролята на кумове. Двете по-възрастни двойки — Джаксън и Кристин, Патрик и Либи Фърнан — като родители на младоженците.

Нямах никаква представа как изглежда това в очите на цивилните граждани.

Знаех много добре, че ни гледат втренчено, но за мен това е ежедневие. Когато работиш като сервитьорка, просто свикваш да те оглеждат от глава до пети. Бях облечена подходящо за случая и по-хубава от това не бих могла да изглеждам, Алсид също. Нека си гледат! Двамата с Алсид седнахме на първата редица в лявата част на църквата. Патрик Фърнан и съпругата му се настаниха на скамейките от другата страна на пътеката. Обърнах се и видях Джаксън и Кристин, които бавно пристъпваха напред с подходящата за случая сериозност. Последва леко раздвижване на глави и ръце, едва доловим шепот и шумолене на дрехи. Накрая Кристин и Джаксън също заеха местата си и церемонията по настаняването приключи.

Станахме на крака, докато внасяха обвития в бродиран саван ковчег, и опелото започна.

Прочетохме литанията (Алсид любезно ми посочи страницата в молитвеника) и свещеникът попита дали някой би искал да каже няколко думи за полковник Флъд. Пръв стана един от приятелите му от военновъздушната база, който започна да възхвалява чувството за дълг на полковник Флъд и сподели гордостта си от факта, че е служил под негово командване. Щафетата пое един от църковните съратници на покойника, впечатлен както от щедростта му, така и от умението му да води счетоводните книги на църквата.