Мъртви на прага

— Какво? — втрещено повтори Алсид. Изглеждаше така, сякаш го бях ударила с ютия по челото.

— Когато те виждам… и чувам мислите в главата ти… се чувствам зле. — Е, имаше и други причини за това, но не исках да ги изброявам. — Благодаря за превоза до погребението. — (Тук може би вкарах нотка сарказъм.) — Оценявам факта, че мислиш за мен. — (Тук нотките сарказъм станаха поне две.) Влязох вкъщи, хлопнах вратата под носа на втрещения Алсид и драматично превъртях ключа. Прекосих енергично всекидневната, така че той да чуе стъпките ми, но в коридора спрях и се ослушах. Мощният двигател изръмжа и ако съдех по шума, колата изхвърча в обратна посока по алеята. Не бих се учудила, ако откриех следи от гумите й по новата ми чакълеста настилка.

Съблякох костюма на Тара, напъхах го в плика, за да го занеса на химическо чистене, и внезапно осъзнах, че се чувствам ужасно потисната. Казват, че когато една врата се затвори, се отваря друга. Но който го е казал, не е живял в моята къща.

Зад повечето врати, които аз отварям, обикновено ме дебне нещо страшно.

7.

Вечерта в бара се появи Сам. Настани се на една ъглова маса, като за кралска визита, и положи гипсирания си крак върху възглавница на отсрещния стол. С едното око наблюдаваше Чарлз, а с другото — реакциите на клиентите спрямо новия барман вампир.

Хората влизаха, сядаха на стола срещу него, прекарваха няколко минути там, а после го оставяха на спокойствие. Сам се измъчваше от болка, усещах го. Винаги усещам напрежението на хората, когато ги боли. Но той беше доволен — и от работата на Чарлз, и от факта, че е сред хора в бара.

Всичко това го усещах съвсем ясно, но щом опреше до въпроса кой го е прострелял, потъвах в мъгла. Някой държеше на мушка свръхсъществата с двойствена природа; някой беше убил неколцина от тях и ранил много пъти по толкова. Стрелецът трябваше да бъде открит на всяка цена. Полицията не подозираше Джейсън, за разлика от събратята му. Ако хората на Калвин Норис решаха да вземат нещата в свои ръце, с брат ми беше свършено. Те не знаеха, че има и други жертви, освен тези от Бон Томпс.

Заех се да ровичкам в главите на хората; опитах се дори да отгатна кои са най-удачните кандидати за убиец, за да не ми се налага да слушам тревогите на Лиз Болдуин (примерно) около най-голямата й внучка.

Приех, че стрелецът най-вероятно е мъж. Познавах много жени, които ходеха на лов, и още два пъти по толкова, които имаха достъп до пушка. Но снайперистите обикновено бяха мъже, нали така? Полицията нямаше представа как стрелецът избира жертвите си, защото изобщо не знаеха за съществуването на паралелния свръхестествен свят. А свръхестествените подозираха единствено местните, защото не знаеха реалните мащаби на проблема.

— Суки — каза Сам, когато минах покрай него, — ела тук за малко. Коленичи до мен.

Приклекнах до стола му, за да не ни чуват останалите.

— Суки, неприятно ми е, че пак повдигам този въпрос, но килерът в склада не е подходящ за Чарлз. — Да, килерчето с почистващите препарати не беше предвидено за вампирски нощувки, но вътре не проникваше дневна светлина, така че вършеше работа. Нито килерът имаше прозорци, нито складът.

Отне ми около минута да пренасоча мислите си на друга вълна.

— Само не ми казвай, че Чарлз не може да спи — недоверчиво подхванах аз. Денем вампирите спят непробудно, независимо от обстоятелствата. — Освен това съм сигурна, че си сложил резе от вътрешната страна на вратата.

— Да, но спи свит на пода и се оплаква, че му мирише на стари парцали.

— Ами да, нали там държим препаратите за чистене.

— Опитвам се да ти задам въпрос, Суки… дали Чарлз не би могъл да остане известно време у вас?

— Защо толкова настояваш да ми го натресеш у дома? — попитах. — Едва ли си чак толкова загрижен за удобството на един вампир през деня, когато той така или иначе е мъртъв. Има ли друга причина?

— Суки, с теб сме приятели от доста време, нали?

Надуших нещо гнило. Направо ме блъсна в носа.

— Да — признах аз и нарочно се изправих, за да го гледам отвисоко. — И?

— Носят се слухове, че хотшотската общност е наела телохранител върколак, който да пази Калвин Норис в болницата.

— Да, и на мен ми се стори малко странно. — Веднага усетих безмълвната му тревога. — В такъв случай си чул и какви са подозренията им.

Сам кимна. Сините му очи буквално ме пронизваха.

— Трябва да си дадеш сметка, че това е сериозен проблем, Суки?

— Кое те кара да смяташ, че не съм го направила?

— Отказът да приютиш Чарлз.

— Не виждам нищо общо между нежеланието ми да го прибера вкъщи и тревогата ми за Джейсън.

— Смятам, че той би ти помогнал да защитиш Джейсън, ако нещата опрат дотам. Аз не мога да мръдна никъде заради този крак, иначе бих… Но изобщо не вярвам, че Джейсън е този, който ме е прострелял.

Камък ми падна от сърцето. До този момент дори не съзнавах, че съм се тревожила и за подозренията на Сам.

— Ами… хубаво — неохотно се съгласих аз. — Нека дойде. — И сърдито му обърнах гръб. Все още не можех да проумея защо изобщо се съгласих.