Мъртви на прага

Сам извика Чарлз при себе си и набързо го въведе в обстановката. По-късно същата вечер вампирът взе ключовете ми, за да остави багажа си в колата. Няколко минути по-късно се върна в бара и ми даде знак, че ги е пуснал обратно в чантата ми. Кимнах; малко рязко, признавам. Не преливах от щастие, но след като отново ми предстоеше да вляза в ролята ма хотелиерка, не можех да не отбележа, че гостът ми се държеше много възпитано.

Същата вечер в „Мерлот“ дойдоха Мики и Тара. И точно като предишния път тъмната аура на вампира предизвика вълнение сред клиентите и всички започнаха да говорят по-високо. От погледа на Тара струеше някаква тъжна примиреност. Искаше ми се да си поговорим насаме, но тя не помръдваше от масата. Още един повод за безпокойство. Когато идваше в бара с Франклин Мот, винаги ми отделяше минутка-две, за да ме прегърне и да попита как са нещата в работата и семейството.

Феята Клодин седеше в дъното на бара. Смятах да намина и покрай нея, но положението на Тара изпълваше цялото ми съзнание. Около Клодин, както винаги, пърхаха обожатели.

Накрая не издържах на напрежението, улових вампира за резците — образно казано — и го повлякох към масата на Тара. Мики прикова змийския си поглед в атрактивния ни барман, а на мен не обърна никакво внимание. В очите на Тара се бореха надежда и страх, затова застанах до нея и положих ръка на рамото й, за да получа по-ясна картина от съзнанието й. Тара се справя прекрасно с живота, но има една ужасна слабост — винаги си избира неподходящи мъже. Сетих се за времето, когато излизаше с „Яйцето“ Бенедикт, който загина в пожар миналата есен. Яйцето пиеше много — единствената му отличителна черта, общо взето. Франклин Мот поне уважаваше Тара и я засипваше с подаръци, макар че естеството на тези подаръци по-скоро крещеше: „Ти си моя държанка“, отколкото: „Ти си моя любима“. Но как се бе озовала в компанията на Мики? Мики! От това име дори Ерик започваше да заеква!

Чувствах се така, сякаш четях книга с липсващи по средата страници.

— Тара — прошепнах аз. Тя вдигна глава към мен и ме погледна с големите си кафяви очи, лишени от блясък и преливащи от страх и срам.

Всеки страничен човек би възприел Тара като почти нормална. Добре поддържана, гримирана, красива и с модерни дрехи. Но в душата й кипеше борба, която й причиняваше мъчителна болка. Какво се случваше с моята приятелка? Защо досега не бях забелязала, че нещо я яде отвътре?

Зачудих се как да постъпя. Двете с Тара просто стояхме и се гледахме втренчено една друга. Тя прекрасно знаеше, че съм влязла в главата й, но не реагираше.

— Събуди се — машинално прошепнах аз. — Събуди се, Тара!

Нечия бяла ръка се протегна, улови ме за лакътя и насила издърпа дланта ми от рамото на Тара.

— Не ти плащам, за да опипваш приятелката ми — каза Мики. По-ледени очи от неговите не бях виждала: с цвят на тиня, като на влечуго. — Плащам ти, за да ни носиш питиета.

— Тара е моя приятелка — отвърнах аз. Той продължаваше да стиска ръката ми, а ако един вампир се е заловил да те стиска, няма как да не го усетиш. — Ти правиш нещо с нея. Или позволяваш на някой друг да я измъчва.

— Това не е твоя работа.

— Напротив, моя е — отсякох. Очите ми сълзяха от болка и за миг ме обзе панически страх. Мики можеше да ме убие и да изчезне от бара за нула време. Никой нямаше да го спре. Можеше да вземе и Тара със себе си, като кученце на каишка. И преди страхът да ме е завладял напълно, отворих уста и казах ясно и отчетливо: — Пусни ме!

— Трепериш като болно куче — презрително изсумтя той.

— Пусни ме — повторих.

— Или? Какво ще направиш?

— Рано или късно ще легнеш да спиш. Ако не аз, някой друг ще го направи.

Мики млъкна и започна да преосмисля позицията си. Поне така изглеждаше. Едва ли го бях уплашила, макар че много ми се искаше.

Той погледна към Тара и тя веднага проговори, като докосната с вълшебна пръчица.

— Суки, не прави от мухата слон. Вече излизам с Мики. Не ме поставяй в неудобно положение пред него.

Ръката ми отново легна на рамото й. Поех риска да откъсна очи от Мики, за да погледна Тара. Тя със сигурност искаше да се оттегля; усетих стопроцентовата й искреност. Но мотивите й за това тънеха в мъгла.

— Добре, Тара. Искаш ли още едно питие? — бавно попитах аз. Опитвах се да бръкна по-дълбоко в главата й, но ме посрещна ледена стена, хлъзгава и непрогледна.

— Не, благодаря — учтиво отвърна тя. — Трябва да тръгваме.

Мики видимо се изненада и аз се почувствах малко по-добре. Тара отново се владееше, или поне до известна степен.

— Ще ти върна костюма. Вече го оставих на химическо чистене — казах.

— Не се притеснявай.

— Добре. Скоро ще се видим.

Мики я стисна за ръката и двамата тръгнаха към изхода.

Прибрах празните чаши от масата им, забърсах я и тръгнах обратно към бара. Чарлз Туайнинг и Сам се намираха в пълна бойна готовност. Свих рамене и те си отдъхнаха.

Щом затворихме бара, Чарлз търпеливо изчака до задния вход да облека палтото си и да извадя ключовете от чантата.

Отключих вратите на колата и той се настани до мен.

— Благодаря ти, че се съгласи да ме приемеш в дома си — каза.