Мъртви на прага

Лаконичният ми отговор я постави в задънена улица, ала в безличния й поглед проблесна искрено удивление. Алсид и баща му си разменяха тихи реплики, а ние трябваше да се преструваме, че не ги чуваме.

— Двете с теб днес сме просто украса — каза Кристин.

— Значи ти знаеш повече, отколкото аз.

— Предполагам. Ти не си с двойствена природа, така ли?

— Не.

За разлика от Кристин, разбира се. Тя беше чистокръвен върколак, също като Джаксън и Алсид. Изобщо не можех да си представя как тази елегантна жена се превръща във вълчица, особено след като знаех каква репутация имаха те в свръхестествената общност, но впечатленията, които получих от съзнанието й, потвърдиха предположенията ми.

— Погребението на водача на глутницата поставя началото на предизборна кампания за негов заместник — каза Кристин. В рамките на едно изречение тя ми даде повече информация, отколкото Алсид за последните два часа, затова веднага изпитах лека симпатия към по-възрастната жена.

— Ти сигурно си различна, щом Алсид те е взел със себе си днес — продължи Кристин.

— Не знам доколко съм различна, но действително имам определени способности, които ме отличават от останалите.

— Вещица? — предположи Кристин. — Фея? Таласъм?

Божичко! Поклатих глава.

— Нищо такова. Е, какво ще се случи тук днес?

— Сложиха допълнителни скамейки. Цялата глутница ще се настани в предната част на църквата. Семейните — с половинките и децата си, разбира се. Кандидатите за водач на глутницата ще бъдат най-отзад.

— Как ги избират?

— Те сами заявяват кандидатурата си — каза тя. — После минават през различни изпитания, а победителят се избира чрез гласуване.

— А защо придружаваш бащата на Алсид? Или задавам твърде личен въпрос?

— Съпругът ми — вече покойник — заемаше този пост преди полковник Флъд. Това ми дава определено влияние в глутницата.

Кимнах.

— Водачът винаги ли е мъж?

— Не е задължително. Но тъй като изпитанията винаги включват и физическа издържливост, мъжете обикновено печелят.

— Колко са кандидатите?

— Двама. Джаксън, разбира се, и Патрик Фърнан. — Тя леко наведе аристократичната си глава надясно и аз успях да огледам двойката, която до този момент се изплъзваше от вниманието ми.

Патрик Фърнан се оказа по-млад от Джаксън, но по-възрастен от Алсид, някъде по средата на четирийсетте. Едър, набит мъж, с късо подстригана светлокестенява коса и безупречно оформена брадичка. Носеше кафяв костюм с опънато по корема сако. Придружаваше го симпатична жена, която си падаше по големи количества червило и бижута. И тя имаше кестенява коса, но в нейната сложна прическа проблясваха и руси кичури. Обувките й с поне осемсантиметрови токчета ме изпълниха със страхопочитание. Ако аз се покатерех на такива, със сигурност щях да си счупя врата. Но тази жена успяваше да се усмихва и да говори любезно с всеки, който се доближеше до нея. Патрик Фърнан се държеше доста по-хладно и оглеждаше с присвити очи всеки новопристигнал върколак.

— Тами Фей2 съпруга ли му е? — дискретно попитах аз.

Кристин издаде звук, който бих нарекла кискане, ако не идваше от толкова изискан човек.

— Наистина прекалява с грима — каза тя. — Но името й всъщност е Либи. Да, съпруга му е, чистокръвен върколак, имат две деца. Още един член за глутницата.

Само първородното дете се превръщаше във върколак, и то в пубертетна възраст.

— С какво се занимава той?

— Собственик е на магазин за мотоциклети „Харли Дейвидсън“ — отвърна Кристин.

— Не се изненадвам. — Върколаците изпитваха истинска страст към мотоциклетите.

Кристин се усмихна широко, което на нейното лице изглеждаше като смях на глас.

— Кой е лидерът в предизборната надпревара? — Щом се намирах в центъра на играта, трябваше да науча правилата й. По-късно хубавичко щях да разпитам и Алсид, но точно в момента трябваше да изпълня основната си задача, а именно — да присъствам на погребението.

— Трудно е да се каже — измърмори Кристин. — Ако имах избор, не бих подкрепила никого от двамата, но Джаксън дръпна струната на дългогодишното ни приятелство, та се наложи да застана на негова страна.

— Това не е много честно.

— Не, но е практично — усмихна се тя. — Той просто има нужда от подкрепа и се опитва да си я набави по всички възможни начини. Алсид не те ли е молил да подкрепиш баща му?

— Не. Щях да съм в пълно неведение, ако ти не бе така добра да ме въведеш в ситуацията. — Кимнах й в знак на благодарност.

— След като не си върколак… извини ме, скъпа, но просто се опитвам да си изясня положението… с какво би могла да бъдеш полезна на Алсид, това се чудя? С каква цел те е въвлякъл в това?

— Ще му се наложи да ми отговори на този въпрос. И то съвсем скоро — казах аз, без изобщо да ме интересува дали гласът ми звучи хладно и злокобно.

— Последната му приятелка изчезна — дълбокомислено каза Кристин. — Ту се събираха, ту се разделяха… така поне ми разправя Джаксън. Ако враговете му имат нещо общо е това, съветвам те да си нащрек.

— Не мисля, че съм в опасност.

— О, така ли?

Но аз вече бях казала достатъчно.