Марс плюс

— Те са компютри, Деметра. В действителност никой не ни гледа. Нямате ли такива в Тексас?

— Не и в спалните си. И можем да ги изключим, ако пожелаем.

Джори се изкиска:

— Само така си мислите. Както и да е, кой се интересува от това.

— Откъде знаеш, че не са изключени?

— Нямат причини. Защо да го правят?

— Не знам какви причини може да има един компютър. Нито пък ти — добави тя.

— Добре — съгласи се той. — Следващия път ще им кажа да прекъснат оптиката в стаята ти.

— Имам предвид, че мрежата е интелигентна система — възрази Деметра, докато си мислеше за лекотата, с която каза „следващия път“, но реши да не го прави на въпрос. Все пак сексът беше много добър.

— Това все още подлежи на доказване.

— О. К., тогава една самопрограмираща се система, която изявява до голяма степен волята си. Както и да е, можеш ли да си сигурен, че ще направи това, което й кажеш? И как ще разбереш, че ти се е подчинила? Тя може само да изключи червената лампичка, но да продължи да наблюдава.

— Да, не мога да съм сигурен — той придоби замислен вид. — Но какво значение има? Мрежата няма да тръгне да разнася на приятелите ти какво си правила. Разбираш ли разликата?

— Разбирам я.

Той въздъхна:

— Ти си сложна личност, Деметра. По-сложна от всеки, когото съм познавал някога.

— Такива сме си ние… — тя спря. Още малко и щеше да каже „хората“, което би прозвучало като обида — … земните хора — завърши тя неубедително.

— Трябва да е от културата ви — каза той. — По-стара и по-… хм… неискрена.

Деметра пропусна думата покрай ушите си.

— Искаш ли утре да се върнем в Долината? Ако си съгласна, по-добре е веднага да направим нова резервация. Мъжете, които използваха прокситата, сигурно пак ще ги наемат. Предполагаше се, че са отпътували натам — имам предвид лично — но мрежата ме осведоми, че утре пак ще са в Тарсис Монтс.

— Не мога. Имам среща с твоя приятел Лоул. Отиваме на лов за вода… А кои са тези хора? — попита небрежно Деметра. Сетивата й се напрегнаха, но външно остана спокойна. Тя си спомни за странните камъчета, които бе открила в геологическата формация на Долината, когато за пръв път се свърза към машината.

— Мистър Сук от Обединена Корея. Взе прокси за себе си и едно за своя слуга… Много тежко.

Тялото й изведнъж изстина, а по ръцете й се появи странен сърбеж.

— Имаш предвид Сун — поправи го тя, без да натъртва. — Името му е Сун.

— Познаваш ли го?

— Не, не, но като повечето Нови Азиатци, корейците поставят фамилното си име отпред. Това е всичко.

— Не знаех това — каза Джори. — Интересно. Мистър Сун — старият блуден син.

В следващия момент вече бе заспал.

Глава 6 Сенки на хоризонта

Шлюзов контрол, Тарсис Монтс, 10 юни

За разлика от издутите пластмасови куполи на повърхностните структури на колонията, шлюзовият комплекс представляваше солидна постройка. Беше направен от компонентни панели, закрепени на Т-образни профилни подпори, поддържани от външна решетка. Издигнатият под изглеждаше солиден, а стените можеха да издържат дори при загуба на налягане.

Когато се събуди, Деметра не се чувстваше много добре. Срещата с Джори бе оставила изненадващо горчив вкус в устата й. Тя обичаше секса, но не и когато го прави с деца. Дори мускулести като Джори. Това, което двамата бяха споделили… извършили… не беше любов. Дори не бе и хубав здравословен секс. По-скоро едно неумело изнасилване, но без съпротива. Само дето не знаеше кой от двамата бе изнасилвачът. Всичко се бе развило прекалено бързо, нещо, което не отговаряше на нейния вкус. Като анализираше случилото се, разбра, че бе изгубила самоконтрол, а това й се случваше за първи път. Ами ако сексът бе прераснал в насилие?

Все пак в даден момент тя бе изпълнена с желание. Деметра предположи, че причината бе в невралната индукция от пробиващата тунела машина, която бяха използвали. Тя не беше подготвена за главозамайващите впечатления, които нахлуха в нервната й система. Операторите, които управляваха машините, трябва да са евнуси или умопобъркани, а може би и двете.

Деметра се чувстваше физически и емоционално изцедена от вчерашния следобед. На всичко отгоре бе заспала по средата на вечерния си доклад до Тексахомската корпорация за развитие на Марс. Не че имаше какво толкова да докладва. Тя си спомни, че описа експедицията, която щеше да проведе тази сутрин, и възбудата й от предстоящото излизане на повърхността. Имаше още нещо, за което трябваше да докладва, а може би беше докладвала… или само си мислеше, че може да е важно. Нещо относно геологията — а дали не го беше сънувала? Ох, добре… Важното е, че днес ще добие ценен опит, излизайки със самохода на Лоул.