Марс плюс

— Полицейските монитори по тротоарите — каза тя гробовно. — Да, май да.

— Какво е тротоар? — попита Джори.

Златен Лотос, 9 юни

Джори показа на Деметра как да превключи шлема си към мониторния сигнал на тунелната машина, провери командните схеми на двете проксита и след това постави сребристия паяк в режим на изчакване, за да не се разкарва насам-натам и да изпадне в беда.

Захранването с В/Р сим от дълбача беше едно ободряващо преживяване. Тя не разполагаше с пулт, от който да управлява, каналът беше еднопосочен, но получаваше почти физиологично усещане, когато свределите се забиваха в плътта на твърдия камък. Чрез невроиндуктора й се струваше, че зъбите й се въртят в челюстта и дълбаят скалата, а раменете я тласкат в стената на тунела. След като дупките за експлозива бяха готови и манипулаторите на машината започнаха да поставят детонаторите в гнездата, тя изпита чувството, че собствените й пръсти ровят в скалните улеи. Обратното броене нахлу в главата й, докато дълбачът проверяваше детониращите схеми и масивното му туловище се оттегляше с тежък грохот към далечния край на тунела.

Буум! Сякаш шлемът се взриви в черепа на Деметра и индукторът предаде свръхналягането към диафрагмата й.

— Много впечатляващо — коментира тя, когато визьорите й показаха общ план на подземния комплекс.

— Аха! — отговори Джори.

Деметра го чу как разкопчава ремъците на шлема и сваля невралните ръкавици.

— Това е всичко, което може да се види — каза той точно зад нея.

В гласа му долови трепет. Явно тази неврална симулация му беше въздействала силно. Честно казано, и на нея й се бе отразила доста възбуждащо. Деметра не се изненада, когато почувства ръката му внимателно да докосва рамото й, а после да се плъзга надолу по гърба. Тя усети, че тялото й се стегна и в следващия момент си представи неговите гладки бедра и приличащото на скулптура тяло.

— Има ли къде да отидем? — попита нетърпеливо Джори.

— В моята стая — отговори тя, разхлабвайки яката на блузата си.

Когато влязоха, тя набързо огледа стаичката. Окото на терминала привлече вниманието й. „Винаги включени“ беше казал Лоул. Деметра отиде до него и свали якето си, което я предпазваше от студа на Земята. На Марс, в балансираната жизнена среда на тунелния комплекс, то бе ненужна вещ, но притежаваше една-единствена функция — беше дебело и непрозрачно. Тя покри с него видеото и уви ръкава около микрофона. Свали и гривната си и постави Сладурчето под водната чаша. После се обърна, за да разпъне леглото. Внезапно усети ръцете му да я обвиват като змии. Те опипаха цялото й тяло, от коленете до гърдите, като нежно я разтриваха. Почувства устните му на врата си — топли и влажни. Тялото му я тласкаше към леглото.

Твърде бързо. Твърде бързо.

Силните ръце на Джори разпраха яката на гащеризона й и започнаха да го цепят по шевовете.

— Ей, почакай малко — прошепна Деметра.

Тя сви колене и събу чорапите си. След това дръпна ципа на гащеризона, освободи се от това, което бе останало от дрехата, смъкна я надолу и я изрита настрани, за да освободи краката си. Когато никакви дрехи не й пречеха повече, тя се извърна към него и отвърна на прегръдката му.

По време на тези приготовления шортите му се бяха изпарили и той стоеше гол пред нея. Издълженият му розов член се приплъзна към лицето й и тя потъна назад в леглото. Деметра разтвори бедра, изви гърба си като опънат лък и престана да мисли. Остави чувствата си да я водят, а мускулите й се свиваха и разпускаха, превръщайки се в център на нейната вселена. Един след друг я заливаха мощни приливи от топли вълни, обгръщаха я и я понасяха в незнайна посока. Тя затвори очи… и ги пое.

След време, което не можеше да се определи, Джори спря да движи бедрата си и се отпусна върху Деметра. Не тежеше, приличаше по-скоро на момче, сгушило се в ръцете й в търсене на майчина ласка.

Дълго лежаха прегърнати. Дишането му се успокои и се превърна в нежен полъх по кожата й и Деметра усети, че отново започва да дразни гърдите й.

— Хей! Стига толкова — възпротиви се тя с дрезгав глас.

— Не ти ли хареса?

— Хареса ми, разбира се. Но един път е достатъчно.

— Веднъж никога не е достатъчно — промърмори креолът и устните му зашариха около дясната й гърда.

— Наистина го мисля — тя се облегна на лакът и нежно го изтърколи настрани.

Джори се отдръпна и се сви на кълбо. Ръката му небрежно се плъзна между краката и… Деметра зяпна. Членът и тестисите му изчезнаха. Долната част на корема му бе гладка като на момиче.

— Как го направи?

— Кое? — той я погледна учудено.

— Ами това… с члена и…

— А, това ли? — засмя се. — Едно от предимствата да си креол. Така предпазваме скъпоценностите си. — Джори плъзна пръст назад и тя чу прищракване. От отвора се появи парче розова кожа, което приличаше на срамни устни.

— Херметически се запечатват — обясни той и неочаквано попита: — Защо сложи тази… риза, нали така се казва, върху терминала?

— Знаеш, че компютърът е включен, нали? Винаги е включен. Не обичам някой да ме наблюдава, докато правя секс. Разваля ми настроението.

— Е и? Кой би гледал?

— Мрежата. Машините.