Кръвно обещание

— Господин Лазар ще бъде новият директор тук.

Лиса се усмихваше вежливо, но при тези думи главата й се стрелна незабавно към Кирова.

— Моля?

— Оттеглям се от поста си. — обясни директорката с равен и лишен от емоции глас. — Макар че все пак ще служа на това училище като учителка.

— Ще преподавате? — попита Кристиан в недоумение.

Тя го изгледа строго.

— Да, господин Озера. Това беше причината да дойда в училището на първо място. Сигурна съм, че ако се помъча, ще си спомня как се правеше.

— Но защо? — запита Лиса. — Вършите чудесна работа.

В по — голямата или по — малката си част си беше вярно. Въпреки разправиите ми с Кирова — обикновено, защото аз нарушавах правилата — все пак имах респект към нея, както и Лиса.

— Това бе нещо, което обмислях от доста време насам, — призна Кирова. — Сега моментът ми се струва чудесен, а и господин Лазар ще бъде чудесен директор.

Лиса бе достатъчно добра в разгадаването на хората. Мисля, че беше част от духовните й характеристики. Лиса смяташе, че Кирова лъже. На същото мнение бях и аз. Ако можех да прочета мислите на Кристиан, вероятно щях да усетя същото. Атаката над Академията бе хвърлила множество хора в паника, особено кралските особи, макар че проблемът, довел до нападението отдавна бе поправен. Предположих, че ръката на Татяна е действала тук, принуждавайки Кирова да се оттегли и заменяйки я с благородник, успокоявайки останалите като него по този начин.

Лиса не позволи мислите й да проличат и се обърна обратно към господин Лазар.

— Е, приятно ми е да се запознаем. Сигурна съм, че ще свършите страхотна работа. Моля, уведомете ме, ако мога да ви помогна с нещо. — тя играеше ролята си на послушна принцеса идеално. Да бъде мила и сладка бе просто един от многото й таланти.

— Всъщност, — прекъсна я Лазар — има нещо. — Имаше дълбок и гърлен глас, изпълващ цялата стая. Той посочи дъщеря си. — Чудех се дали не можете да я разведете наоколо. Тя завърши миналата година, но ще ми помага със задълженията ми. Сигурен съм обаче, че далеч би предпочела да прекарва времето си с някой на нейната възраст.

Ейвъри се усмихна и за пръв път Лиса й обърна внимание. Беше красива. Ослепителна. Лиса също бе хубава, с тази руса коса и зелени очи, като на всички членове на семейството й. По мое мнение беше доста по — красива от Ейвъри, но, застанала до по-възрастното момиче, тя се чувстваше доста обикновена. Ейвъри бе висока и слаба, като всички морои, но по тялото й имаше привлекателни извивки. Дългата й кафява коса и сиво-сини очи допълваха картинката.

— Обещавам да не ти създавам много главоболия. И ако искаш, мога да ти дам няколко съвета относно кралския двор. Чух, че ще се местиш да живееш там.

Моментално защитните стени на Лиса се вдигнаха. Разбра какво се случваше. Не само Татяна бе изместила Кирова, но бе й пратила опашка. Красива компаньонка, която да я шпионира и да се опитва да я нагоди според стандартите на кралицата. Лиса бе вежлива, когато заговори, но в гласа й се усещаше ледена нотка.

— Това ще е страхотно. Напоследък съм доста заета, но мога да се опитам да намеря време.

Нито Кирова, нито Лазар долавяха скрития смисъл на думите й, но някакъв проблясък в очите на Ейвъри й подсказа, че съобщението е достигнало благополучно.

— Благодаря, — отвърна Ейвъри. Може и да грешах, но нещо в лицето й разкриваше болка. — Сигурна съм, че все ще измислим нещо.

— Добре, добре, — каза господин Лазар, нехаещ за драмата, развиваща се около него. — Може би ще заведеш Ейвъри до къщите за гости? Тя ще отседне в Източното крило.

— Разбира се, — отвърна Лиса, мечтаейки си за всичко, но не и това. Тримата — Лиса, Ейвъри и Кристиан тъкмо тръгваха, когато две момчета влязоха в стаята. Единият бе морой — малко по-млад от нас, а другият бе около двадесетте — пазител, съдейки по суровото му изражение.

— А, ето те и теб, — махна с ръка за поздрав на момчетата господин Лазар. Постави ръка на рамото на по-младия и добави: — Това е синът ми Рийд. Ще посещава учебните занятия тук. Много е развълнуван.

Всъщност, Рийд изглеждаше изключително незаинтересован. Ако някога ми се наложеше да играя ролята на сърдит тийнейджър, можех да науча почти всичко само от него. Имаше същите красиви черти като на Ейвъри, само че те бяха пришити към гримаса, която стоеше очевидно постоянно на лицето му. Господин Лазар представи присъстващите на Рийд. Неговият единствен отговор бе безцеремонното „Хей”.

— А това е Саймън, пазителят на Ейвъри, — продължи господин Лазар. — Разбира се, докато сме в зоната на училището, той не трябва да е с нея през цялото време. Знаете процедурата. Все пак, ще го срещате наоколо.

Надявах се, че не. Не изглеждаше толкова неприятен като Рийд, но имаше някак си сурова природа, която изглеждаше неестествена дори и за стражите.