Кръвно обещание

— Разбира се. Животът ти сега е тази безумно опасна мисия.

— Няма да разбереш нищо, което не включва алкохол, цигари и леки жени.

Той поклати глава.

— Ти си тази, която искам, Роуз.

За нещастие му вярвах. Само че щеше да е много по-лесно, и за двама ни, ако пренасочеше чувствата си към някоя друга.

— Е, може и да се чувстваш по този начин, но ще трябва да продължиш с чакането.

— Още дълго?

Той ме питаше всеки път и всеки път наблягах на това колко дълго щеше да е, и как той губи времето си. Но замисляйки се за Сидни, се поколебах.

— Не зная.

Надежда разцъфна на лицето му.

— Това е най-оптимистичното нещо, което си ми казвала досега.

— Не се надявай прекалено много. „Не зная” може да означава един ден, или една година. Или пък никога.

Намръщената му физиономия се върна и трябваше да призная, че беше сладка.

— Ще се надявам, че ще е „един ден”.

Мисълта за Сидни предизвика въпрос в ума ми.

— Ей, някога да си чувал за Алхимиците?

— Разбира се, — отвърна.

Типично.

— Естествено, че си.

— Защо? Да не се натъкна на тях?

— Нещо от този сорт.

— Какво си направила?

— Защо си мислиш, че съм направила нещо?

Той се разсмя.

— Алхимиците се появяват само при опасност, ти носиш неприятностите със себе си, където и да отидеш. И все пак бъди внимателна. Религиозни фанатици са.

— Това е доста пресилено, — рекох. Вярата не Сидни не ми се струваше лошо нещо.

— Просто не им позволявай да те превземат, — намигна ми той. — Обичам те заедно с всичките ти грехове.

Започнах да му казвам как Сидни сигурно няма шанс за избавление, но той прекъсна видението и отново заспах. Само че, завръщайки се в собствените си сънища, се събудих. Около мен, влакът шумеше успокоително, докато се носехме през руската провинция. Лампата ми още бе запалена, а светлината — прекалено ярка за сънените ми очи. Пресегнах се да я изключа и забелязах, че леглото на Сидни беше празно.

Вероятно е отишла в банята, помислих си. И все пак, се почувствах странно. Тя и групата й от Алхимици все още представляваха мистерия за мен и се притеснявах, че може да замисля някакъв план. Ами ако се бе измъкнала да се срещне с някой заговорник? Реших, че трябва да я открия.

Признавам си, нямах идея къде може да се е дянала на един влак с такива размери, но логиката никога не ме беше предавала досега. Нямаше причина да го прави и този път. За щастие, след като обух обувките си и излязох във фоайето на купето ни, видях, че няма да търся дълго.

Сидни стоеше с гръб към мен, загледана в далечината, с одеало увито плътно около нея. Косата й бе разрошена от съня и изглеждаше по-малко златиста на бледото осветление.

— Хей, — започнах колебливо. — Добре ли си?

Тя се обърна към мен. Едната й ръка придържаше одеалото, другата си играеше с кръстчето около врата й. Спомних си коментарите на Ейдриън за религията й.

— Не мога да спя, — каза безизразно.

— Заради… заради мен ли е?

Тя не отговори, а се обърна обратно към прозореца.

— Виж, — казах безпомощно. — Ако има нещо, което мога да направя. Имам предвид, освен да се отметна и да прекратя това пътуване.

— Ще се справя, — каза тя. — Просто това е наистина странно. Справям се с всички вас, но не и само с теб, разбираш ли?

— Може би ще успеем да ти уредим собствена стая, ако това ще помогне. Имам

пари.

Тя поклати глава.

— Просто два дни са все пак.

Не знаех какво друго да кажа. Не ми беше приятно да се занимавам с нея, но от друга страна и не исках тя да страда. Гледайки я да си играе с верижката, ми се прииска да й кажа нещо утешаващо. Разговор относно Бог ми се струваше приемлив, но някак си не ми се щеше да й признавам как всеки ден се съмнявах в неговото съществуване.

— Добре, — казах накрая. — Просто ме уведоми, ако промениш мнението си.

Върнах се в леглото и заспах учудващо бързо, макар че се притеснявах, че Сидни

ще стои в коридора цялата нощ. Все пак, когато се събудих на сутринта, тя беше свита в леглото си. Очевидно беше толкова уморена, че дори страхът от мен не я бе спрял от мечтаната почивка. Станах тихо и се преоблякох, захвърляйки шортите и тениската, в които спях. Бях гладна и предположих, че Сидни може и да дремне повече, ако не съм около нея.