Кръвно обещание

Всеки друг би казал нещо мило, за да я успокои, о, да, да я увери, че ще разбере. Но бе част от природата на Кристиан да е честен. Лиса обичаше това у него. Както и аз. Невинаги бе невероятен приятел, но поне знаехме, че не ни разиграва. Тя отново въздъхна.

— Ейдриън каза, че с нея всичко е наред. Посещава сънищата й. Бих дала всичко, за да мога да го правя. Усъвършенствам лечителските си способности, справих се с проблемите около аурата. Но никакво четене на сънища още.

Да знам, че липсвам на Лиса бе по-лошо, отколкото да ме е отписала съвсем. Никога не бях искала да я нараня. Дори, когато я презирах, заради чувството, че контролира живота ми, не я бях мразила. Обичах я като собствена сестра и не можех да понеса мисълта, че тя страда заради мен. Как ли се объркаха така нещата? Двамата с Кристиан седяха там, черпейки сила и обич един от друг.

Глава 4

Имаха това, което и ние с Дмитрий притежавахме, чувство на сближаване и еднаквост, толкова силно, че думите бяха излишни. Той прокара пръсти през косата й, и макар че не можех да го видя добре през собствените й очи, можех да си представя начина, по който бледорусата й коса блестеше на светлината на прозореца. Той сложи няколко дълги къдрици зад ухото й и дръпна главата й назад, свеждайки устни към нейните. Целувката започна леко и сладко, а после бавно се разгорещи, топлината се разля и в двамата.

О, не, помислих си. Време е да изчезвам оттук. Но тя приключи с нея, преди да избягам.

— Време е, — каза със съжаление. — Трябва да вървим.

Видът на сините очи на Кристиан казваше друго.

— Може би това е идеалното време да се опълчиш на кралицата. Може би трябва да останеш тук, това е страхотен начин да изградиш характера си.

Лиса леко го сръчка с лакът и после го целуна по челото, изправяйки се.

— Това не е причината да искаш да остана, така че дори не се опитвай да ме забаламосаш.

Напуснаха помещението, а Кристиан мърмореше нещо, което му докара нов лакът в ребрата. Запътваха се към административната сграда, която бе в сърцето на горния кампус. Настрана от първите шарки на пролетта, всичко изглеждаше досущ както, когато го бях оставила — или поне отвън. Каменните сгради се извисяваха властно и заплашително, а високите дървета не бяха напуснали бдението си.

И въпреки това, в сърцата на учители и ученици, нещата се бяха променили. Всички те носеха белези от атаката. Много от нашите бяха избити, и макар че класните стаи жужаха отново, всички все още скърбяха. Лиса и Кристиан достигнаха сградата. Тя не знаеше причината за призоваването си, освен че Татяна искаше да я запознае с някакъв благородник, който току — що бе пристигнал в Академията. Като се има предвид факта на честотата на подобни желания от страна на Татяна, Лиса не се замисли особено. Двамата с Кристиан пристъпиха в главния офис, където намериха директор Кирова, бъбреща си с един по — възрастен морой и момиче, вероятно на нашата възраст.

— А, госпожице Драгомир. Ето ви и вас.

Бях се забърквала в неприятности с Кирова, докато бях ученичка и все пак да я видя предизвика вълна на носталгия. Да бъда отстранена заради сбиване в клас ми изглеждаше далеч по-добре отколкото прекосяването на Сибир, за да намеря Дмитрий. Кирова също не бе променена, приличаше на птица, със същите очила на носа, както винаги. Момичето и мъжът се изправиха и Кирова махна с ръка към тях.

— Това е Юджийн Лазар и дъщеря му Ейвъри. — тя се обърна на другата страна. — А това са Василиса Драгомир и Кристиан Озера.

Леко премерване на силите се очерта в същия момент. Лазар бе кралско име, но в това нямаше съмнение, след като Татяна бе уредила срещата. Господин Лазар се усмихна топло на Лиса, докато стискаше ръката й. Изглеждаше леко изненадан да види Кристиан, но усмивката не изчезна. Разбира се, това не убягна на Кристиан, но не му се стори необичайно.

Двата начина да станеш стригой бяха доброволно и насилствено. Стригой можеше да превърне друг човек, морой или дампир в себеподобен, като пие от кръвта им, и после даде на жертвата да вкуси от собствената му кръв. Точно това се бе случило с Дмитрий. Другият начин да се превърнеш с стригой бе доброволният. Морой, който избереше умишлено да убие човек и да пие от кръвта му, се превръщаше в стригой. Обикновено мороите взимаха толкова мъничко, че не убиваха хората. Но да вземеш толкова много, че това да убие друго живо същество? Е, това ги обръщаше към тъмната страна, отнемаше магията на елементите и ги превръщаше в извратени безсмъртни. Това пък бяха направили родителите на Кристиан. Те бяха убили умишлено и бяха добили вечен живот, като стригои. Кристиан никога не бе демонстрирал желание да стане стригой, но всички се държаха, сякаш един ден това ще се случи (а и да признаем, хапливото му отношение не беше в негов плюс). Двамата с него обаче се бяхме съюзили, за да наритаме задниците на доста голям брой стригои по време на атаката. Мълвата за това определено подобряваше репутацията му. Кирова не беше от хората, обичащи да губят времето си във формалности, така че премина направо на въпроса.