Коледа

Всъщност бях предполагал, че тъкмо той ще е напълно обезкуражен. Ето защо го попитах повторно:

— Не си? Наистина ли не си?

— И през ум не ми минава. Но много те моля да не ме смяташ за лекомислен и разсеян човек. Ужасяващото наказание на Корнър ми подейства твърде зле, признавам го, макар всъщност той да си го заслужава. Ала иначе за самите нас изобщо не се боя. Знам много добре как стоят нещата и съм убеден, че сигурно и на теб, като на опитен уестман, ти е хрумнала същата мисъл. Тя е толкова проста, че и всяко дете непременно ще се досети.

— За каква мисъл говориш?

— Смятам, че тези диваци са изпаднали в голямо заблуждение. Ние не сме им направили нищо. Безспорно те ни бъркат с някакви други хора, които по един или друг начин са им причинили някакво зло. Бих им го казал, бих им го обяснил най-спокойно, ала те няма да ме разберат. Но ти говориш езика им, както чух преди малко, и няма да ти е трудно да им разясниш какъв голям гаф са направили. Ще го сториш ли?

— Да. Ще се опитам. Но нали сам забеляза колко е разгневен вождът. В момента не може да се разговаря с него.

— Добре, тогава изчакай до утре! Може би ще се поуспокои и ще обърне по-голямо внимание на твоите убедителни разяснения.

— Ще видим! Сега преди всичко остава въпросът как ти ще прекараш тази нощ.

— О, твърде добре, мисля аз. Ремъците почти не ме стягат, а тъй като съм изморен, струва ми се, че здравата ще си поспя.

— Тогава опитай се веднага да заспиш! Да се притиснем по-плътно, за да се топлим един друг.

— Да, приближи се! Ще съжалявам много, ако трябва да мръзнеш.

Клети, скъпи Карпио! Това добро същество искаше да ми направи същата добрина, която вече бях помислил да сторя за него. Не след дълго той заспа. Червенокожите също бяха изморени и щом Пете-е определи в какъв ред постовете щяха да застават по местата си, те се загърнаха в одеялата си. Двама души, които трябваше да бъдат сменяни на всеки час, седнаха при нас, а и за другата група пленници също бяха отделени двама пазачи. Бях много доволен, че ни разделиха по такъв начин. Доколкото можех да различа на светлината на единствения огън, който щяха да поддържат през цялата нощ, Корнър лежеше съвсем неподвижно. Съмнявах се, че е мъртъв, защото не ми се вярваше толкова прибързано да убият един пленник, чиято участ беше да умре бавно на кола на мъченията. Други подробности не можах да разбера, понеже лежахме доста далеч от него.

Нощта съвсем не премина добре за мен. Неведнъж съм спал вързан с ремъци и сигурно е, че ако бях сам, и този път щеше да е така, макар индианците да бяха проявили предпазливостта именно мен да вържат толкова здраво, че ремъците ми причиняваха болки. Но двамата ми спътници непрекъснато се будеха, както от неестественото положение на извитите на гърба им ръце, така и от твърде осезателния студ. Ако единият спеше, то другият будуваше и аз бях принуден непрекъснато да утешавам и да успокоявам.

Най-после се развидели, без да бях мигнал. Червенокожите наставаха и освободиха краката на конете си, за да ги отведат на водопой. После закусиха със сушено бизонско месо, от което имаха запаси за доста дълго време, защото, докато траеше бойният им поход, не биваше да разчитат на лов. И ние получихме от месото, само че не ни развързаха ръцете, за да се нахраним, а ни пъхаха хапки в устата, сякаш бяхме деца.

Шарана отново настоя да разговарям с вожда и да му обясня несъществуващото объркване. Трябваше да изтъкна какви ли не причини, за да докажа на нетърпеливия си приятел, че подходящото време все още не е настъпило.

Оказа се, че е невъзможно да качат Корнър на кон. След кратко съвещание решиха да построят сал, на който да го натоварят. С него щяха да тръгнат четирима души. По Потока на месото щяха да се отправят към Медисин Боу Ривър, а оттам — да навлязат в Плат Ривър и да се спуснат по нея до устието на Суитуотър, по чийто бряг ние щяхме да се изкачим нагоре.