Коледа

— Ша! (Не! Б. нем. изд.) Нима Пете-е иска да опозори и себе си, и своите воини? Нима желае да получи от упсароките укора, че сме успели да победим тези бледолики само защото не са имали никакви сили да ни окажат съпротива?

— Уф! — яростно отвърна вождът. — Исках да оставя тези песове гладни и жадни, исках да им забиваме ножовете си в телата, без да ги убиваме!

— Пете-е трябва да се откаже от това. Ако бъдат изтощени от глад и жажда, те ще кажат, че само заради слабостта им сме успели да ги заловим. А ако ги нараним, за да им причиним болки, те ще се зарадват, защото така ще могат да се похвалят пред упсароките, че тези рани са доказателство за смелостта им, с която са се защитавали срещу нас. Нека Пете-е, вождът на кървавите индианци, бъде разумен!

Вождът можеше да направи каквито си иска възражения, но нямаше как да не даде право на стария. А това така разгневи този жесток и кръвожаден човек, че накрая яростно призна:

— Моят брат говори думи, които не искам да чувам, и все пак трябва да се вслушам в тях. И тъй, принуден съм да се отнасям към тези бели койоти като към женоря, които започват да пищят за помощ веднага щом някой ги докосне.

— Но затова пък после ще можем да поставяме толкоз повече условия за смъртта им на кола на мъченията.

— Уф, прав си. Те ще трябва да умрат така, че да стане такова зрелище, сякаш на кола ще има вързани поне сто бледолики. Но нека разговаряме по-тихо, защото е по-добре да си мислят, че всеки миг може да е последният от живота им! Поразяващата ръка скоро ще дойде на себе си. Той разбира езика ни и не бива да допускаме да чуе за какво говорим.

От този момент нататък те си зашепнаха и до слуха ми не достигна нито дума повече. По едно време, изглежда, им се стори, че лежа твърде дълго в безсъзнание и вождът нареди да ме сритат няколко пъти по-яко. След като изпълниха заповедта му, аз се престорих, че току-що се съвземам. Отворих очи и направих изплашена физиономия. Той ми се изхили подигравателно и каза:

— Олд Шетърхенд си подремна хубавичко. Знае ли къде се намира той?

Не отговорих.

— Нека Олд Шетърхенд се огледа за своя приятел Винету, онова апаческо куче!

Обърнах глава наляво и надясно.

— Не е тук! — изсмя се вождът. — Този червенокож предател, който е все на страната на бледоликите, бе пронизан от куршум в главата и падна във водата. Сега трупът му се носи надолу по потока и лека-полека раците ще го изядат. И ти също като Винету ще станеш храна на раците.

— Тогава те ще разберат какъв е вкусът на един храбър воин. Но до някакъв страхливец, който поваля противника си с удар изотзад, те изобщо няма да се докоснат.

— Уф! Да не си посмял да ни обиждаш, псе такова! Изглежда, не знаеш с кого разговаряш.

— Pshaw! — изсмях се презрително.

— Аз съм Пете-е, храбрият вожд на кървавите индианци.

— Храбър ли? Pshaw! Сто души да нападнат трима в гръб!

— Вонящ плъх! Не забравяй, че животът ти е в ръцете ми!

— В твоите ръце ли? Слушай, не съм получил живота си от теб, тъй че нямаш правото да ми го отнемеш. Повалихте ме с удар изотзад, без да съм ви причинил каквото и да било зло. Това е всичко. Какво ще става по-нататък, тепърва ще видим.

— Вече е решено. Още тази нощ ще умрете!

— А! Наистина ли?

— Ако не вярваш, тогава смъртта ще те връхлети двойно по-ужасна. Определили сме най-страшните мъки за теб.

— Добре, готов съм. Започвайте!

— Не сега. Първо ще трябва да отговориш на няколко въпроса.

— Питай тогава!

— Накъде сте тръгнали?

— Нагоре в планините.

— Защо?

— Да търсим злато.

— Да не би да имате намерение да се биете срещу воините на кървавите индианци?

— Не. Нямахме никаква представа къде се намират в момента.

— Уф! Значи сте дошли само заради златото?

— Попитай и моите спътници!

— Те са неми песове, които не могат нито да лаят, нито да хапят.

— Да, те наистина не влизат в сметката, така че не е никакво геройство, че стотина отбрани воини под ръководството на прочутия си вожд Пете-е са повалили и пленили от засада един-единствен човек, тоест мен. Това ще се разказва край всички лагерни огньове.

— Мълчи! Славата на нашето племе е толкова голяма, че няма повече накъде да расте.

— Но поне, както изглежда, сте решили да я понамалите, като нападате хора, които не са ви направили нищо лошо.

— Поразяващата ръка е наш враг. Преди няколко слънца (Години. Б. нем. Изд.) вие изгонихте петнайсет наши воини от брега на Барутната река, както я наричат бледоликите.