Коледа

— Уф! Ако това е единствената причина, поради която гледате на нас като на врагове, човек не може да не изпита състрадание към вас. Заедно с Винету бивакувахме край Паудър Ривър и вашите петнайсет воини се промъкваха тайно около лагера ни, без да имат смелостта открито да ни се покажат. А който постъпва така, крои нещо лошо. Ето защо ние заловихме двама от тях и най-приятелски им казахме, че ще стреляме по всеки, който крадешком обикаля наблизо. Но ако желаят да ни посетят без коварни намерения, ще са ни добре дошли. После ги освободихме. Те си отидоха и заедно с другите тринайсет свои другари изчезнаха, та се не видяха. Не сме им причинили ни най-малкото зло. Е, а сега да те попитам — ти защо ни нападна тук?

Пете-е ми се изсмя язвително и с подигравателен тон попита:

— Ти да не искаш да ви развържа и да ви пусна да си вървите?

— Не — отвърнах му аз. — Щом веднъж сте ме заловили, ще остана ваш пленник докато ми харесва.

— Докато ти харесва ли? Уф, уф! Изглежда, започваш да губиш разсъдъка си!

— О, не! С удоволствие ще остана известно време при вас, понеже ми се иска да видя физиономията ти, когато реша да се сбогувам с теб без разрешението ти.

Дързостта ми така го разяри, че той скочи на крака, приближи се до мен и здравата ме ритна.

— Куче, прозрях те! Страхуваш се от мъчителната смърт и много ти се иска да умреш бързо. Дразниш ме, за да те убия в гнева си. Но не си мисли, че съм толкова глупав да го направя! Ще умрете бавно, толкова бавно, че ще ви се струва, сякаш минутите са месеци. Достатъчно разговарях с теб. Не искам да чувам нито дума повече. И тъй, мълчи!

Това ми беше добре дошло. Той пак си седна на мястото, ала не можа дълго да се наслаждава на удоволствието да не слуша никого, защото съвсем скоро се разнесе гласът на Корнър от онази страна, където той лежеше заедно с другарите си, вързан също като мен.

— Онова куче ей там, дето се нарича Олд Шетърхенд, наистина трябва да престане да лае и да вие, но затова пък толкоз по-наложително е ние да поговорим с теб. Кога ще ни освободиш?

— Няма да е днес — отвърна вождът кратко и заплашително.

— Оставихме се да ни вържете доброволно.

— Да, защото бяхте толкова глупави.

— Направихме го, за да си помислят Олд Шетърхенд и Винету, докато ви подслушваха, че сте наши врагове и следователно техни приятели. Ти ни обеща да ни освободиш веднага, щом заловиш тези мъже. Да не би да го отречеш?

При тези думи по лицето на вожда се плъзна жестока и кръвожадна усмивка, след което злорадо каза:

— В черепите на всички бледолики няма никакъв мозък. Нека белият, дето се нарича Корнър, поне веднъж ми даде свестен отговор! Та кога щях да ви освободя?

— Веднага след като ги заловиш — отвърна негодникът.

— И кого исках да заловя?

— Винету, Олд Шетърхенд и другите двама.

— Е, плених ли ги?

— Да.

— Също и Винету?

— Него не.

— Уф! Е, тогава опитай се да събереш мислите си! Докато апачът все още не е в ръцете ми, не можете да искате от мен да ви освободя.

Изглежда, този извод изненада Корнър. Той млъкна за малко, но после гневно избухна:

— Това е само едно коварно увъртане! Нали ставаше дума единствено да заблудим Олд Шетърхенд и Винету, докато се промъкваха около бивака ви и подслушваха! Тъй като всичко свърши, значи е дошъл и краят на нашето пленничество.

— Да, ама ти тълкуваш тъй нещата, а понеже аз ги тълкувам иначе, ще постъпя по друг начин. Винету също трябваше да бъде заловен, а ни избяга. Следователно не всички условия са изпълнени.

— Да не би ние да сме виновни за бягството му? Да сте внимавали повече!

При тези думи вождът отново скочи на крака и заплашително му викна:

— Червей бял! Нима дръзваш да ни отправяш упреци?

— Не, но настоявам да удържиш на думата си. Отметнеш ли се, тогава ние ще…

— Какво ще направите? — прекъсна го Пете-е с гръмовен глас. — Да не би да се мислиш за човек, който може да ми нарежда как да постъпвам? И през ум не ми минава да ви залъгвам, че ще спазя обещанието си. Дори и апачът да не беше избягал, пак нямаше да ви освободя. Ако сте си въобразявали нещо друго, тогава смейте се сами на себе си!

— По дяволите, това се казва откровеност! Е, сега поне знаем със сигурност, че сте ни измамили.

— Да, измамихме ви! — изсмя се той.

— Като отплата за услугата, която ти направихме.

— На мене ли? На самите себе си направихте услуга. Нали искахте да си отмъстите на тези песове и аз трябваше да ви послужа като маша за вашата цел. Обаче Пете-е не се оставя да го използват подобно на безропотния негър, собственост на някой бледолик. Вождът на кървавите индианци е мечка, която няма нищо против да я хранят, но същевременно изяжда и онзи, дето й дава храната.

— Каква подлост!