Читаем Към пропаст полностью

Василиса(на Сара с тържествующ вид). Какво ти казваше Василиса?

Драган. Но човекът чул още по-грозно нещо: Красимира ходела между болярите и ги насъсквала против царя… Сега я търсят под лист. Щом я фанат, ще бъде веднага постригана, та да бъде Теодорина другарка в мънастира.

Сара(безпокоило). В Света Богородица Темнишка?

Драган. Да, де другаде?… Да беше мъж, би изгубил главата си или би вземал пътя, който подир малко ще вземе Рад Лупу към Янтра… Но за жена това е наказанието. А като за Красимира — млада, хубавица и световна жена, то е най-страшно наказание… (Излазя отляво. Влазя Красимира отдясно.)

<p>Явление 10</p>

Горните (без Драгана) и Красимира

Красимира(уплашена, спуща се към Сара). Саро, спаси ме! (Фаща я за ръцете умолително). Царят ме дири… Аз съм в опасност… Аз постъпих коварно, Саро, аз съм престъпница и пред тебе. Но ти си жена и ще разбереш сърцето ми… и кое ме тикна към тия работи.

Сара(престорено). Знам всичко, драга Красимиро, и те прощавам, за мене си. Но Александър няма да ти прости.

Красимира(разплакана). Той ще ме покалугери, Саро, ще почерни моята хубост и младост за цял живот. Ох, не ща калугерица! Спаси ме, измоли прошка. (Пада пред краката й.)

Василиса. Клета Красимиро! Да беше само покалугерянето! Не, царевият гняв е страшен… Той решил да заповяда да те жигосат с нажежено желязо по двете бузи, да ти острижат косата и да те затворят във Видинската крепост до живот. Ох, той никого не жали.

Красимира. Не ща, не ща! Ужасно… Да ме жигосат? И крепост до гроб! Милост! (Прегръща Сара.)

Сара. Само едно спасение има: бягство.

Красимира. Ще бягам!

Сара. Бягай от Търново, бягай от царството, далеко, дето Александровата ярост да не може да те стигне.

Красимира. Ще бягам, ще ида в гръцка земя. Там имам роднини… Но ти помогни ми. Спаси ме.

Сара. Идат някои. Влез пак в шубръките и се скрий. Скоро ще мръкне. Аз ще те изпратя предрешена с верни хора до границата.

Красимира. Спасителко, благодаря ти!

Бързо излазя.

Василиса(гледа е нямо възхищение Сара).

Сара. Нека бъде по-далеко. Света Богородица Темнишка е много близо до Царевец; тая лукава жена пак би била опасна за мене. Сега остая Раксин, когото не мога да търпя. (Отдалечават се.)

Отдясно влазят Александър и Евстратий

<p>Явление 11</p>

Александър, Евстратий, Сара и Василиса

Александър(на Евстратия). Нареди да се пръсне известие из града за Теодориното грозно престъпление. Нека видят каква светица е тя.

Евстратий. Слушам. Това е много добро, защото всичкият народ я жали като невинна жертва на твоята жестокост.

Александър. Нека сега види какво чудовище съм търпял под покрива си.

Евстратий. И Рад Лупу?

Александър. Аз ще го простя.

Евстратий. Ти ще простиш Рад Лупу?

Александър. Обещах това на Теодора тържествено, като цена на самопризнанието й.

Евстратий. Царю, това е неблагоразумие. Тоя смел и вероломен човек е опасен на свобода. Който веднаж е изневерил царя си, ще изневери и втори път.

Александър(мисли). Ти ще го отпратиш във Влашко. Красимира в мънастир. В петък ще се покръсти Сара. В събота ще свикам великия болярски съвет, а в неделя ще бъде сватбата ми.

Евстратий. Великите боляри са против.

Александър. Аз ще ги сломя. Потоп да стане — Сара трябва да бъде царица. А патриархът?

Евстратий. И той бил против. Заплашвал, че ще те отлъчи от църквата, както някога патриарх Иоаким стори с цар Георгя Тертера.

Александър(гневно). Нека се опита. Скалата, от която Иоаким полетя към Янтра, още стои на мястото си… А народът?

Евстратий. Сѐ роптае.

Александър. И защо роптае тая глупава сган?

Евстратий. Главно по причина на еврейския род на Сара.

Александър. Не е тяхна работа. Аз правя тъй, както мен е угодно. Аз презирам мнението на тая тълпа. Ней трябва вино или бич…

Евстратий. Имаш право, велики господарю. Твоята царска воля стои над всичко.

Александър. Да, моята воля! Извън моята воля нищо не съществува. Само един бог стои над нея.

Евстратий(след известна нерешителност). Боят се още от крамоли в царството подир твоята смърт.

Александър. Нека се не грижат. Аз нямам намерение да умирам скоро… При това сина си Асеня приживе ще задоволя. И той ще царува. Ще му дам Видинското царство. Видинското царство е моя бащиния: аз го слях с България, аз мога да го откъсна. Това обадих и на болярите.

<p>Явление 12</p>

Александър и Сара

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература