Към пропаст

Александър(сурово). Ти ще идеш в мънастира, защото аз искам това, а Рад Лупу ще иде на смърт, защото законът иска това.

Теодора. Но той не е виновният, аз съм виновната.

Александър. Ти?

Теодора. Всичко той направи по моя заповед, по моя молба. Аз му дадох и парите, за да наеме хората. Погуби мене, но прости него; видиш, той е само покорен изпълнител на моята воля. Той е почти невинен. Обещай ми, обещай ми, Александре!

Александър(навъсен). Ти лъжеш! Ти набеждаваш себе си, за да го спасиш от заслуженото наказание.

Теодора. Не, аз го накарах, аз му подарих за награда моята огърлица. Виж, аз я нямам на врата си от шест дена насам.

Александър(очуден). А, вярно? (Гледа я няколко време.) Подир това ти нито една минута не можеш да останеш в палата ми. (Към Драгана.) Протокелиоте, разпореди да се отведе веднага с колесница нейно величество в мънастира Света Богородица. Колесницата да бъде закрита.

Теодора. Отивам, отивам. Но обещай ми помилването на Рад Лупу.

Александър(мисли малко). Добре, когато ми обадят, че си в мънастира, Рад Лупу ще бъде помилван.

Теодора. Дай ми твоята царска дума.

Александър. Давам ти я.

Теодора. Благодаря, великодушни Александре. Прощавай навеки.

Излази отляво, поддържана от Драгана. Мара и Стана я последват плачешком. Александър ходи замислен. Влазя Раксин

Явление 7

Александър и Раксин

Раксин(развълнуван). Царю, ти изпъди Теодора?

Александър(натъртено). Да.

Раксин. И ти ще погубиш Рад Лупу?

Александър(навъсено). Раксине, от три месеца насам ти си непоносим. Твоето прямодушие отива до дързост и твоята твърдоглавост ми става нетърпима.

Раксин. Александре, аз виждам бъдащето. Страстта към Сара е замъглила разсъдъка ти. Лоши дни готвиш за царството, грозни примери на съблазън даваш на забъркания народ. Когато вярата е разклатена от еретици, ти издигаш една еретичка на трона. Когато турците в Долня земя горят и пленят нашите села, ти сватбуваш. И когато държавата има нужда да бъде силна и съединена, за да посрещне опасностите, ти фърляш в нея семе за раздори и слабост. Пази се: ветрове сееш, бури ще жънеш.

Александър. Престани да грачиш, зловеща врано!

Раксин. Не грача, а рева, да ме чуеш… Александре, истина ли ти си дал тържествена клетва на Сара, че ако ти роди син, той ще наследи престола?

Александър. Да. И това ще стане.

Раксин. Александре, какво правиш? Ти готвиш за царството крамоли и гибел подир смъртта си. Помисли за проклятията на цял народ във вековете.

Александър. Раксине, не желая да те слушам. Сара ще бъде царица и синът й мой наследник. Това е моята воля. (Излазя сърдит отляво.)

Раксин. Не, аз няма да допусна това безумие. Последният ми опит да го вразумя с блага реч излезе ялов. Едничка надежда ми остая волята на великия съвет. Аз ще изпреча тая воля като една скала пред него. Нека разбие в нея челото си. (Излазя отляво.)

Влазят Сара и Василиса отдясно.

Явление 8

Сара и Василиса

Сара(като идат насам с Василиса). Тук няма никой, казвай… (Ниско.) Та ти я видя, че приказва тайно с Теодора днес?

Василиса. Видях ги с очите си. Шушукаха се, шушукаха се… и на Красимира тъй й играеха очите… Озърташе се, за да не я види някой, че приказва с царицата.

Сара(гневно). Тя ме е лъгала? Вероломната! И какво ще са приказвали?

Василиса. Навярно зло за тебе. Някоя клопка пак ти правят… Казвам ти: Красимира е имала пръст в Рад Лупувата работа.

Сара. И какво ще се ползува Красимира, ако аз липсам?

Василиса. Ако ти липсаш? Тя остая! Тя ще ти вземе мястото. Тя ще омае пак царя със своите дяволски бурени и дяволски очи… Саро, Александър е непостоянен… И Красимира е лукава, колчем види царя, тя му се усмихва предателски и се черви, и се хили.

Сара(безпокойно). Тя му се усмихва?

Василиса. Тъй се хили сладко и го гледа с черните си очи. Бой се от тая изгора!

Сара(навъсено). Василисо, ти ме тровиш!

Василиса. За да ти отворя очите! Тая магьосница ще те подхлъзне под динява кора… Пази се, Саро!

Сара(решително). Добре! Аз още сега ще видя Александра. Да се махне, да се махне!

Влазя отляво Драган.

Явление 9

Горните и Драган

Драган. Чухте ли новината?

Сара. Какво?

Драган. Ухото на един царски човек подслушало разговора на Красимира с един болярин. И от този разговор излязло, че и Красимира имала пръст в Рад Лупувата работа… Даже повече, тя нагласила тая работа.

Сара. Ах!