Читаем Към пропаст полностью

Красимира. Не бог, а проклетата случайност, царице. Мислехме ли ние, че тая нощ Сара ще отсъствува от бащината си къща, когато винаги нощуваше там при Александровото излазяне из Търново? Можеше ли да се съмнява и Рад Лупу, че Сара не е тая, когато пазеха на вратнята войници, и че изважда из тъмнината вместо Сара женената й сестра Ревека, дошла случайно или нарочно да спи там, и която тъй много прилича на сестра си и по снага, и по глас?

Теодора. Да, само по съмване клетият момък видял заблуждението си и пуснал назад пленницата. Напразно само отидоха жертва бедните двама войници и евреинът. Боже, и аз съм виновна в това!

Красимира. Хитрият Александър е предчувствувал тоя път опасността за еврейката си и наредил в закрита колесница, заедно с Василиса, да я откарат тайно в горския дворец. (Сърдито.) Да, той ни изигра, но ние не сме победени, царице. Поне аз не се считам победена.

Теодора. Няма ли да паднат подозренията му върху нас?

Красимира. Ние сме потулени от тях. Той сега знае от Ревека, че Рад Лупу е грабителят. А Рад Лупу сега е далеко. Шест дена оттогава.

Теодора. Слава богу, че той поне е спасен.

Красимира(живо). Ще се борим пак, царице, ако не за друго, то поне да си отмъстим.

Теодора. Ах, недей вече!… При това Сара сега още по-добре я пазят.

Красимира. Не, с Александра ще се борим. (Озърта се предпазливо.) Слушай: Александровото решение да се ожени за Сара е възбудило негодувание между болярите. Те са възмутени много от новината, че Сариния син ще бъде престолонаследник. Царят не може да влезе в брак с тая еврейка, докато не се съгласи великият болярски съвет. А Раксин е надумал великите боляри да не отстъпват. Александър по-лесно ще падне, отколкото да съкруши волята на великите боляри. И аз работя тайно между тях. Само няколко от тях се колебаят още. Но и тях ще привлечем. Александър ще падне… Искам да отмъстя! Искам да отмъстя на Александра, чуваш ли, Теодоро? Аз изпих чашата на огорченията до дъното и сега жадувам да вкуся от сладкия нектар на отмъщението, да видя Александра унизен, прогонен, нещастен скитник или пък да видя главата му, че пада под меча на убиеца!…

Теодора(простира ръката си към лицето й уплашено). Мълчи!

Красимира. Ти трябва да слушаш, царице, ти си свързана с мене чрез умразата и затова и ти си в заговора, без да щеш. Той те не жали, не го жали! Ти сто пъти повече си оскърбена от мене. Той ти уби сърцето и гордостта, той ще ти наложи вместо тая златна корона черната монахинска забрадка и от тоя светлив палат ще те прати в една тъмна килия. Твоите синове той ги прогони във Видин по искането на Сара. Не твоят Иван Асен, а синът на еврейката престол ще наследи… Мрази го, той е твой пъклен враг: бъди мъжествена. Под краката Александрови гроб се копае. И ние ще възтържествуваме, Теодоро! И като бъде смазан Александър, ще бъде смазана и еврейката. О, каква сладост за мене!

Теодора(гледа я поразена). Ти си страшна!

Красимира. Да, аз съм зла, зла, зла! Бъди и ти зла към злия. Аз лицемерех и се показвах доволна от съдбата си. Подир, като ме заряза, аз лицемерно приятелствувах със Сара и й се усмихвах; усмихвам се и на Александра — чуеш ли? — когато в душата ми клокочи пъкълът, само за да бъда в палата, за да ги приспивам. Да си отмъстим! За тая цел аз няма да пожаля нищо, аз ще презра всички премеждия. За да спечеля и другите силни боляри, аз ще ги омагьосвам с усмивките си, ако е нужно, ще ги купя с цалувките си, ще им дам тялото си!

Теодора(смаяна). Красимиро!

Красимира. Но помогни ми и ти, царице. Не се покорявай, не отстъпвай малодушно, не отивай доброволно в мънастира. Нека Александър направи грубо насилие над тебе и със стражари да те изпъди като една слугиня оттука. Народът те обича, болярите те почитат, нека твоите страдания уголемят негодуванието им. Не е доста да бъдеш жертва, стани мъченица за българския престол, който Александър заплашва да опозори с тая нищожна еврейка.

Теодора. Ох, вече правя това, аз те послушах… Аз днес обявих Александру, че само във вериги може да ме изкара оттука. Нека види народът как правят с царицата му, с щерката на Иванка Басараба.

Красимира. Благодаря ти, но постоянствувай.

Влазя отдясно Мара.

<p>Явление 2</p>

Горните и Мара, после Стана

Мара. Господарке, грозно нещо се е случило.

Теодора(стреснато). Що има?

Мара. Рад Лупу го фанала потерята и го довела в двореца тая нощ.

Теодора и Красимира (уплашени). Ах!

Мара. Предал го някой от другарите му кумани. Царят го изпитал тая заран в кулата.

Теодора(ниско на Красимира). Красимиро, загинали сме!

Красимира(ниско на Теодора). Рад Лупу няма да изкаже.

Теодора(плачевно). Загинал, загинал! И по моя вина!

Влазя Стана

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература