Към пропаст

IV велик болярин. Има нещо още по-опасно по сетнините си в решението на негово величество. Днес нашият любим господар има два сина от царица Теодора и старият от тях, Иван Асен, е наследник на престола по право на първородство. Ако честития наш цар земе за съпруга новопросвещената Теодора и господ му даде син от нея, царството се заплашва от раздори и междуособици подир царевата смърт, защото и Иван Асен, и първия син на новата съпруга, всякой ще мисли, че има право на престола, и ще въстанат един върху друг. Народът ще се поцепи и царството ще отслабне от тия вътрешни раздори. Виждате още отсега каква умраза разяжда сърцата на царевите синове против новата съпруга. Вижте какво става в гръцката държава, която от петдесет години се раздира от семейни борби за цариградския трон. (Обръща се към Александра.) Бог запази царството ни до днес от такава напаст. Самодържавни царю, пощади го и не фърляй семе за бъдащи раздори.

V велик болярин. Когато разсъждаваме за тия неща, праведно е да се турим на мястото на царя, защото и той е човек: обича и мрази. Понеже той не желае вече за съпруга Теодора, от която му е изстинало сърцето, жестоко е да искаме от него да я държи под покрива си и като я мрази… а най-паче сега, когато Теодора тикна в безумното деяние Рад Лупу и стана причина да се пролее невинна кръв на двама български войници. Много царе, наши и чужди, са се развеждали по такива причини, с пълно право може и Иван Александър.

Александър(клима с доволен вид). Умно!

V велик болярин. Но всички са земали за втора съпруга мома от царски род, защото цар само за такава може да се ожени. Доколкото знам, от нашите съседи само у гърците в Цариград има прекрасни и благородни княгини за задомяване.

Александър(намръщен). Гъркиня не ща в Търново.

VI велик болярин. Има един среден път, чрез който може според мене да се изглади мъчнотията. Царица Теодора може да си остане в палата като законна съпруга на нашия велик господар. А той, понеже не може да се раздели от любимата девойка, да живее с нея като с мила другарка, на която да се отдават княжески почести. Някои от нашите славни царе ни са дали пример за това.

Александър(троснато). Аз не искам бъдащето ми чадо да бъде извънбрачно.

VII велик болярин. В тая работа… (Мълчи.) Според моето разсъждение… (Спира се пак.) Царят има право… но имате право и вие, боляри… (Мълчи.) В главата ми е тъмно… Затова позволете ми да ви кажа: всевишния бог да даде тъй, както е добро…

VIII велик болярин. Високославни боляри, искате да чуете и моето мнение? Моето мнение… Аз нямам мнение… (Прекръстя се.)

Александър(стои няколко време с наведена глава, после тържествено). Виждам, свети патриархо, и вие, високородни боляри, че всички почти едногласно ме осъждате. Аз ще донеса опасности, крамоли, гибел за царството. Чуйте сега и моята откровена дума: аз от обичната ми девойка се не отказвам. Но се отказвам от престола и от царската власт. (Слазя от трона, сваля короната си и я слага на стола.)

Патриархът. Царю! (Голяма тревога между болярите.)

Александър. Изберете си друг цар. Аз ща ида във Видин в бащинията си. Отстранете се, размислете и бързо решавайте. Аз чакам отговора ви.

Патриархът. Боляри, елате! (Той и великите боляри излазят отдясно, Александър отива при прозореца наляво, стои прав, неподвижен и намръщен).

Явление 2

Горните и Евстратий

Евстратий(влазя). Господарю, какво заповядаш?

Александър(намръщен, ниско). Събра ли се народа?

Евстратий. Да! (Викове от двора.)

Александър. Кажи да му изнесат бъчви с вино на двора. И нека протогерите разгласят из целия град, че опростих даждието на комина.

Евстратий. Наредих и едното, и другото.

Нови викове от двора. Да живее царят!

Евстратий. Добре стана, че отстранихме Раксина в кулата му.

Александър(мрачно). Той е там, но духът му беше тука. (Поглежда към стаята, дето великите боляри се съвещават.) За тайните им козни против мене какво?…

Евстратий. Потвърдяват се.