Читаем Към пропаст полностью

<p>Явление 3</p>

Горните и Стана

Стана. Царице, Рад Лупу бил осъден на смърт!

Теодора. Велики боже! Какво да сторя!

Красимира. Изказал ли е нещо?

Стана. Протокелиот Драган бил на разпита му. Рад признал пред царя и съдиите вината си. Всякак го силили да обади други някого, но той не обадил никого.

Теодора(в ужас). Ще умре, ще умре!

Стана. Царят обещал, че ще му подари живота и свободата, само ако изповяда, че царицата го е пратила да грабне Сара — царят подозирал царицата! Но той казал, че царицата е невинна, че тя нищо не знае.

Красимира. О, благородно сърце!

Теодора. И осъден вече!

Стана. И помисли си, най-страшната смърт: да бъде фърлен от двама евреи-джелати от тая стена в пропастта на Янтра, както наказват големите държавни престъпници.

Красимира. Ужасно.

Теодора. Не, не бива да умре! Аз сама ще призная. Той е невинен! (Тръгва.)

Красимира(задържа я). Господарко, ти се погубваш! (На себе си.) Трябва по-скоро да видя Сара. (Излазя отляво.)

Влазя Драган отдясно.

<p>Явление 4</p>

Горните (без Красимира) и Драган

Теодора. Протокелиоте, кажи на царя, че моля да ме приеме веднага.

Драган. Слушам, господарко, но ако е да молиш за Рад Лупу — безполезно е. Той е осъден безвъзвратно. Царят не се повръща от думата си. Бедният момък, колко ми е жал за младостта му! При всичките увещания, заплашвания, Рад Лупу упорствува. „Аз, каже, съм виновен, никой друг не знаеше. Готов съм да умра“. Но най-лошото е, че той говореше опасни думи, за да намали греха си! Той твърди, че е искал да се ожени за Сара! Да се ожени за годеницата на Александра! Нещастникът, да беше казал, че иска да я убие, нямаше така да разсърди царя! Вие знаете как Александър люби Сара, как страшно я ревнува! Но той му не повярва, той не повярва на такава дързост… Тъй или инак — Рад Лупу е загинал. Колко свят се трупа вече по стените и по кулите на Трапезица, за да гледа страшното зрелище.

Теодора. Виж по-скоро Александра. Измоли да ме приеме.

Драган. Царят е тука в градината. Почакай, господарко. (Излазя отдясно.)

Теодора. Да го спася, да го спася! А аз нека пропадна. (Сяда пак и си затуля лицето с ръце.)

Влазят отляво, в дъното, Сара и Красимира.

<p>Явление 5</p>

Горните (без Драгана), Сара и Красимира

Сара(наднича над стената, па се извръща). Как е дълбоко тука! Каква пропаст! Янтра шуми долу. И по стените на Трапезица колко свят.

Красимира. Оттука ще фърлят Рад Лупу. (Подава й едно цвете.)

Сара(зима цветето). Какво хубаво цвете! (Мирише го.)

Красимира. Моята царица е по-хубава от най-красните цветя…

Сара(гледа към запад). Гледай, Красимиро, как чудесно захожда слънцето сред пурпурно светли облаци.

Красимира(гледа Сара). Аз се покланям само на възходящето слънце.

Стана(низко на Теодора). Царице, ето Сара. Не бива ли да я помолим да се застъпи пред царя за бедният Рад Лупу?

Теодора. Не ща, не искам да я видя. Аз ще моля Александра.

Стана. Позволи на мен… Да опитаме… бедният момък. (Отива към Сара и я фаща за ръцете умолително.) Саро, ще те моля… моли царя да подари живота на Рад Лупу. Моли го, Саро! Той не е виновният… Заклевам те в мъките, които си причинила на царицата, в сълзите, които си я накарала да пролива, и в короната, която ще мине на твоята хубава глава, смили се за нещастния момък и моли царя за него. Ти си сега най-силна и една можеш да говориш на Александровото сърце, ти можеш да го запалиш и смекчиш, той може на цял свят да откаже, тебе ще послуша. Защото те люби! Една думица, Саро, и ти си спасила Рад Лупу.

Сара(студено). Стано, аз нямам обичай да се бъркам в работите на царя. (Като гледа Теодора.) Това и не прилича на „слугиня“. (Отдалечава се.)

Теодора. Жестока еврейко!

Влазят Александър и Драган.

<p>Явление 6</p>

Горните, Александър и Драган

Александър(към Теодора сухо). Аз ти дойдох на крака. Какво имаш да ми кажеш?

Теодора(пада на колене пред него). Помилвай го, Александре! (Плаче.)

Александър. Аз мислех, че ще ми говориш за себе си.

Теодора(става и скопчва ръцете умилително). Подари живота на бедния момък. Аз съм готова сега да изпълня волята ти, аз отивам с радост в мънастирската килия и те освобождавам от мене си. Но Рад Лупу нека остане жив.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература