Читаем Към пропаст полностью

Александър(съглежда Сара и отива към нея). Драга Саро, ти си вече избавена от Теодора, ще се избавиш с Красимира, тая сплетница. А Рад Лупу изгонвам за Влашко.

Сара. Ти си много милостив.

Александър. Утре ще приемеш светото кръщение.

Сара. Аз ти казах, че съм готова.

Александър(гледа я изпитателно). Готова и със сърцето?

Сара. И със сърцето, и с душата. Аз обичам вашия Христос.

Александър. Защо?

Сара. Защото тебе обичам… Обичам и църквите ви.

Александър. Искрено?

Сара. Да, защото в тях се моли моя цар. (Галено.) Ние ще посещаваме мънастирите, нали? Аз ще им раздавам дарове.

Александър. Това е добро. Евреите те мразят, направи българите да те обикнат. Да обикнат и да почитат новата царица, която ще им даде наследника на престола…

Сара(прегръща го). Велики царю!

Александър. Ще бъдеш преименувана Теодора — „Дар от бога“ — това име много ми се ревне. И в палата царицата е пак Теодора. Заменява се само кокошката с гълъбица… (Гледа я втренчено.) Но ти си тъжна пак?

Сара(печално). В тоя светъл палат има един облак още.

Александър(живо). Кажи: лучите на моята любов ще го разсеят. Кажи!

Сара. Господарю: Раксин!

Александър(стреснато). Раксин? (Глади я по главата.) Успокой се, драго дете. Раксин е суров и сприхав старец, но той ми е предан. Нека си гърми, нека се въси, остави го.

Сара. Аз го не ща тука. (Брише си очите.) Ти помниш в горския дворец как ме поруга. (Брише си пак очите.) Тоя човек ме плаши с гневните си погледи… Само той един в тоя палат се осмелява явно да ме презира.

Александър. Но разбери, драго дете, великият логотет и към мене е груб, но той ми е ценен и умен съветник. Заслужил ми е… Аз го почитам.

Сара. Той ми е по-страшен от всичките… Аз те обичам, Александре, ако и ти ме обичаш, махни го. (Брише си сълзите.)

Александър(гледа я сериозно). Не плачи, и тая жертва ще направя за тебе… Раксин ще отстраня от палата. Отстранявам го дотогава, докогато ти желаеш.

Сара(фърля се на врата му). Велики господарю! (Гледа го умилно в очите.)

Александър. Искам в тия чудни очи занапред да блестят не сълзи, а само зарите на радостта… Видиш ли колко е силна моята любов към тебе? Аз въоръжих против себе си духовенство, боляри, народ и всичко ще сломя, само тебе да възкача на престола. Ти си сега за мене и славата, и царството. Развълнувано море от умрази ме заобикаля, само твоята любов ме крепи и носи над вълните му. Ти си моето щастие, моето слънце.

Сара. Аз съм вечно твоя робиня, царю.

Александър. Ти си моят кумир и моята царица. Ти ще осветляваш палата ми, ти ще осветляваш душата ми. Никога девойка като тебе не е отивала толкова високо. Иди си сега, царице моя, защото ще изпитвам пак разбойникът. Иди си, моя царице. (Цалува я по челото. Иде насам. Сара излазя с Василиса отляво. Отдясно войници въвеждат Рад Лупу вързан, а след тях двама джелати евреи. Те го качват на едно стъпало между зъбците на стената.)

<p>Явлениие 13</p>

Александър, Евстратий, Рад Лупу, войниците и джелатите, после Драган

Александър. Рад Лупу, твоята безумна упоритост те докара до тая стена. Но жалостта на царицата те спасява. Теодора изповяда онова, което криеше, за да измоли живота ти.

Рад Лупу. Не, царю, тя е невинна! (Влазя Драган.)

Александър(сърдито). Мълчи, аз не те питам за нея. Кажи истината: къде искаше да денеш Сара? Да я удавиш в Дунава? Да я продадеш във Влашко на татарите?

Рад Лупу. Не. Аз щях да се оженя за нея там.

Драган(ниско). Безумни момко, ти се погубваш.

Александър. Ти? Да се ожениш за моята годеница? Как? Ти не искаше просто да я премахнеш — а да я вземеш за жена?

Рад Лупу. Заклевам се в честния кръст господен, царю, аз имах честно намерение: да я направя християнка и да се венчея за нея.

Александър. Защо?

Рад Лупу(след колебание). Защото я обичах…

Александър(няколко време мълчаливо го стреля със запалени погледи). Как, ти я обичаше?

Рад Лупу. Да.

Александър. А тя обичаше ли те?

Рад Лупу(мълчи).

Александър. Кажи, обичаше ли те?

Рад Лупу(мълчи).

Александър. Кажи!

Рад Лупу. Да.

Александър(на джелатите). Фърлете го! (Джелатите бутат Рад Лупу от стената.)

<p>Действие пето</p>
Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература