Хаос

Проверявам ги за изгаряния и кръвоизливи, забелязвам, че сините ириси са помътнели. Изваждам термометъра от разреза в стомаха и изтривам кръвта, за да прочета показанията. Телесната температура на Елиза Вандерстийл е трийсет и четири градуса по Целзий, или деветдесет и четири по Фаренхайт. Струва ми се нормално, при положение че тялото й е лежало на открито в продължение на няколко часа.

— Вкочаняването е започнало, което също изглежда логично. Усещам известна съпротива, когато местя врата й — показвам на Марино. — Но дясната й ръка и китка са напълно вкочанени, както отбеляза по-рано инспектор Барклей, което също е обичайно.

Когато повдигам ръката й, забелязвам в горната част на китката й странна бяла следа от изгаряне, дълга приблизително седем сантиметра и толкова тънка, сякаш е прогорена от пламнала паяжина. Не се забелязваше, когато ръката бе вдигната над главата, затова я виждам едва сега. Питам се дали дясната й ръка се е намирала в непосредствена близост до косата, когато е била обгорена. В такъв случай до какво се е докоснала? Показвам на Марино, докато прави снимки, че дясната ръка е твърда като желязо.

— В същото време вкочаняването едва е достигнало десния лакът и рамо. — Отново повдигам ръката, за да илюстрирам думите си. — Едва се забелязва в останалите малки мускули и не присъства никъде другаде, включително в лявата ръка. — Повдигам и нея. — Предполагам, че когато инспектор Барклей е проверил пулса й, е докоснал именно дясната й китка.

— Ще го питам — казва Марино. — Но това само потвърждава думите му. Затова е решил, че цялото тяло се е вкочанило.

— А то не е. Преди няколко часа ригорът е бил още по-слаб. Тялото би трябвало да е напълно отпуснато с изключение на тях — посочвам дясната ръка и китка. — Това е обичайно при жертви на токов удар, особено ако е докоснат оголен кабел, а тъкмо на тази мисъл ме навежда белегът от вътрешната страна на китката. Прилича на изгаряне, сякаш е докоснала нещо силно нагорещено. Подобни белези се получават, когато човек се допре до нагрят котлон.

— Но изгарянето не може да е причина за почти мигновеното вкочаняване — отбелязва Марино. — А това несъмнено е изгаряне, макар за първи път да виждам подобен белег.

Бързото трупно вкочаняване може да настъпи, когато смъртта е предшествана от мощен разход на енергия, лишил мускулите от кислород и аденозин трифосфат. Резултатът е вкочаняване. Подобно явление се наблюдава рядко и мнозина специалисти дори го подлагат на съмнение. Тук обаче се е случило нещо наистина странно.

— Следователно, ако дясната й ръка е влязла в контакт с електрически ток — обяснявам на Марино, — теоретично е възможно мускулите да са се свивали многократно и да са изпаднали в състояние на тетания.

Обръщам тялото настрани, не изцяло, но достатъчно, за да проверя гърба за послесмъртни петна, известни като ливор мортис, които се получават в резултат на събирането на нециркулираща кръв благодарение на гравитацията. Кожата е порозовяла едва-едва. Когато притискам палец, върху нея се отпечатва бяло петно. Ливорът е в начален стадий, което е обичайно, тъй като Елиза Вандерстийл е мъртва сравнително отскоро.

Няма никакво съмнение, че когато е паднала на земята, тя е била без блуза или блузата е била навита нагоре. Гърбът й е изпъстрен с характерните драскотини и охлузвания, които бих могла да очаквам при инцидент с колело. Белият й спортен сутиен е изцапан с мръсотия.

Когато обръщам тялото още малко, с изненада откривам нещо, което в първия момент ми прилича на некротична татуировка.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна Марино.

— Колието й — досещам се аз.

31.

Изгарянето е приело формата на череп.

— Можеш да видиш лицето. Е, почти — казвам на Марино, докато сменяме ръкавиците. Вече сме напълнили цял чувал — червен на цвят, предназначен за биологично опасни материали — с използвани ръкавици. — Във всеки случай, можеш да различиш едното око и част от челюстта.

— Носела го е на гърба си, когато си я видяла? — Попива потта от брадичката си с хартиена кърпа, като внимава да не капне на някое важно място, включително тялото.

— Не мисля, защото в такъв случай нямаше да забележа, че има златно колие във формата на череп с гротескна гримаса.

— Значи впоследствие го е отметнала отзад. Висулката вече е била на гърба й, когато се е нагряла и отпечатала върху тялото й. Би трябвало да е била под блузата, защото се е отбелязала директно върху кожата. — Марино казва това, което му се иска да е истина.

Не желае да мисли за нищо, което би могло да подхрани фобията му от неща, които скърцат, стенат или тракат през нощта. Те го плашат. И ще продължат да го плашат, тъй като случаят не ми изглежда приключил.

— Ако видиш подобен белег и нямаш представа от какво е причинен? — продължава да разсъждава той на глас. — По времето на Салемските процеси това е било достатъчно да те обесят като вещица. Щяха да решат, че си урочасала или обсебила жертвата.