Хаос

— По дяволите! — възкликва той. — Това обяснява нещата.

— Ще разберем повече, когато открием какво точно се е случило с лампата — отговарям аз. — Няма да е зле да изкопаем целия стълб и да го отнесем в лабораторията.

— Правили сме го и преди, ще го направим отново.

Ровичкам в куфара в търсене на прозрачни найлонови пликчета, както и на такива от кафява амбалажна хартия. Взимам още руло скоч, флумастери и комплект за снемане на следи от барут, който използвам, когато възнамерявам да изуча някоя миниатюрна улика под мощния електронен микроскоп на Центъра по съдебна медицина. Сменям ръкавиците си и се връщам при тялото. Коленича до главата. Благодарение на силната светлина от прожекторите, белите ми, покрити с полиетилен колене контрастират ярко на фона на зелената трева.

Свалям капачката от покрития с въглеродни влакна тампон за взимане на образци, притискам адхезивната му страна към опърлената коса на Елиза Вандерстийл и събирам парченца стъкло, влакна, всичко, което открия. Запечатвам всяко в отделна стерилна колба, залепвам етикет и го надписвам, подготвям образците за лабораторни изследвания.

Това ще улесни работата на главния специалист по микроскопски анализ Ърни Копъл, който ще се заеме с анализите веднага щом се появи на работното си място утре сутринта. Уликите ще го очакват. Това ще ни спести и време, защото ще трябва само да поръси образците със златен прашец, след което да ги постави във вакуумна камера.

Опипвам главата й и заравям пръсти в дългата кестенява коса на Елиза Вандерстийл, вързана на опашка отзад. Следвам нежно, предпазливо, извивките на черепа й и ръкавиците ми почервеняват.

— Има рана в задната част на главата — уведомявам Марино. Лицето на Елиза Вандерстийл е извърнато настрани и опира в крака ми.

Тялото й е топло, сякаш е жива. Сърцето ми трепва отново. Имам чувството, че съм докосната от Божия дъх, който ми напомня какво върша в този миг. Събирам сили. Не мога да си позволя никакви лични емоции в момента, затова отмятам покрития със засъхнала кръв кичур. Трябва да измеря раната с малка пластмасова линия.

Разкъсването е с дължина почти пет сантиметра точно върху тилната кост. Казвам на Марино, че целостта на кожата е нарушена от удар с твърд предмет и най-вероятно тази рана е източникът на кръвта, която виждаме.

— Вероятно от удара в добре отъпкания чакъл на пътеката — добавям.

— А причината за кръвта под гърба й е обстоятелството, че е влачена до това място. — Марино е забил поглед в спортните чорапи на сиво-бели райета на Елиза Вандерстийл. — Вече можем да предположим какво се е случило. Най-малкото, знаем причината.

Прави няколко снимки на следите в пръстта, дълги не повече от петнайсетина сантиметра, които свършват точно под петите на жертвата. Момичетата не са успели да я преместят надалеч в опита си да я предпазят от някой друг колоездач, който би могъл да изскочи на алеята и да я прегази, както ни обясниха.

Тялото й не е напуснало напълно алеята, но ме притеснява самият факт, че изобщо е било местено. Чудя се дали това е навик, който близначките са добили у дома, когато майка им е изпадала в пиянски ступор или е припадала на пода.

Докосвам леко раната на тила й и разтварям неравните й ръбове, за да видя тънките нишки тъкан. Очевидно не става въпрос за прорезна рана, причинена от оръжие с остър ръб. Уведомявам Марино, че скалпът и подкожната тъкан са разкъсани в резултат на силен натиск върху задната част на черепа.

— Трябва да е била жива, когато се е случило, защото в противен случай нямаше да кърви — казва той.

— Но не е изтекла много кръв, което означава, че не е оцеляла дълго след нараняването. В скалпа е останала доста кръв — обяснявам му. — Ако бе оцеляла достатъчно дълго, за да пълзи, да се изправи, да побегне от някого, щеше да има кръв навсякъде.

Продължавам да опипвам главата й, да търся разкъсани тъкани и фрактури. Не откривам следи от други наранявания по скалпа или черепа, не мога нито да ги напипам, нито да ги видя, затова моля Марино да донесе лупа от куфарчето ми. Чувам го да се отдалечава. Отваря няколко отделения, открива лупата и ми я донася. Използвам я, допълнена от фенерче, за да огледам по-добре дясното ухо на Елиза Вандерстийл.

— Няма охлузване, обгаряне, зърнистост или каквато и да било друга следа от нараняване — уведомявам го аз. — Виждам само мръсотия и засъхнала кръв. Ще разбера какво е причинило нараняването едва след като я прегледам на компютърен томограф.

Поставям ръце под главата й и я повдигам леко. Завъртам я надясно и виждам засъхнала кръв и в лявото ухо.

— Ако става въпрос за токов удар, защо има кръв в ушите? — пита Марино.

— Най-честата причина са спукани тъпанчета.

Отварям очите й по-широко.