Хаос

Усещам тежестта му в прозрачното найлоново пликче с етикет. Забелязвам, че висулката не изглежда повредена, а само прашна. Промушвам иглата през плика и усещам леко магнитно привличане.

— Вероятно е от позлатена стомана или някаква друга сплав. Златото е отличен проводник на електричество, но се намагнетизира само ако има примеси. — Връщам пликчето на Марино. Чувствам се толкова уморена, че едва се държа на краката си.

Трябва да си почина, но времето ни притиска.

— Ако е била мълния — продължава Марино, — защо не чух нито една гръмотевица през целия следобед или привечер? Не може да има светкавица без гръмотевица.

Прав е, защото именно светкавицата предхожда гръмотевицата. Едното не може да съществува без другото. Предполагам обаче, че не бихме могли да чуем гръм, ако бурята се е разразила на трийсет или четиридесет километра оттук. Човек може да няма представа, че трябва да се пази от нещо, когато излезе от дома си, за да отиде на разходка, да поплува или да поиграе голф. Светкавицата обаче може да измине голямо разстояние от бурята, която я е породила.

— Затова хората казват „като гръм от ясно небе“. — Езикът ми сякаш залепва за небцето и от устата ми излизат провлачени звуци. — И когато погледнеш подобно, на пръв поглед хаотично местопрестъпление, можеш да разбереш защо хората измислят подобни абсурдни обяснения от рода на Божията ръка или спонтанно самозапалване. При положение че най-вероятно си имаме работа с някаква проклета мълния. — Започвам да губя търпение и да говоря рязко. — Щеше да бъде нелогично, ако най-близката буря се е разразила на много километри оттук и вече е отминала.

— Само дето не е имало никаква буря — възразява Марино, докато в мислите ми отново нахлува Тейленд Чарли. Спомням си, че потърсих етимологията на този израз още след като получих първия аудиозапис от него.

Казвам него, но не зная дали наистина е мъж. За удобство ще продължа да го възприемам като такъв, а и Бентън не смята, че подателят на записите е жена. Съпругът ми профайлър предполага, че въпросният хибрид между киберсталкер и поет е мъж, възрастен, интелигентен и високообразован. Въпросът, който интригува Бентън от самото начало, е защо използва този архаичен британски жаргон.

Тейленд Чарли, изписвано обикновено с тире, може да означава последния батсман в крикета. Но може да се отнася и до стрелеца на оръдието, разположено на опашката на бомбардировач. Или до последната гръмотевица в шкваловата линия от гръмотевични бури. Докато съобщавам това на изпадналия в пореден пристъп на параноя Марино, осъзнавам, че най-вероятно подхранвам страха му, че от небето може да се стовари нещо право върху главите ни.

— С други думи, точно когато си мислиш, че буреносният фронт е отминал, започва най-лошото — оплаква се той, докато под тентата се разнася миризма на алкохол, която бързо изпълва ноздрите ми.

Наблюдавам го как отваря пакетче антибактериални кърпички и почиства петнайсетсантиметровата пластмасова линийка, която използваме за определяне на мащаба, докато снимаме.

— Още едно необичайно съвпадение в ден, изпълнен с необичайни съвпадения.

Стомахът ми започва да се бунтува.

— Да, но наистина ли става въпрос за съвпадение? — Марино прибира дезинфектираната линийка в стерилно пликче, след което го поставя в специално означено отделение на фотографския си куфар. — Казваш, че е съвпадение, така ли? При положение че започна да получаваш онези записи само преди седмица. А сега и това… — Погледът му обхожда пространството под шатрата, докато по зачервеното му лице, обрамчено от бялата качулка на защитния гащеризон, се стичат струйки пот.

Не казвам нищо — нито че е съвпадение, нито че не е съвпадение. Дори не отговарям на въпроса му, защото търпението ми е на привършване. Случилото се ми идва в повече. Имам чувството, че земята се размества под краката ми, че всеки миг ще се отвори бездна, в която да пропадна.

— Като се замислиш, Док, този гръм от ясно небе наистина може да се окаже нещо като аналог на Тейленд Чарли, защото бурята би трябвало да е отминала, нали така? Нещо като последна светкавица за сбогом?

Наблюдавам го как изхвърля използваните антибактериални кърпички в чувала с отпадъци.

— Казвам само, че това е много странна буря. Може наистина да е убила тази жена. Може наистина да е необичайно съвпадение в ден, изпълнен с необичайни съвпадения, както сама се изрази. Може да няма нищо общо с онзи трол, който реди рими по интернет. — Зачервените му очи се впиват в мен. — Ами ако има?

Не отговарям, защото тъкмо от това се страхувам. Не искам да давам на страха си име или форма. Не искам да говоря за него, не искам дори да мисля за него.

— Ами ако всичко това е свързано по някакъв начин? — продължава да рови в раната ми Марино. — Ами ако всичко това идва от един и същи източник? В светлината на всичко, случило се до момента, би трябвало да обмислим и тази възможност.