Керванът на робите

След настъпването на тъмнината запалиха огън, за да изпекат една кокошка, а и за да се предпазят от нападение на диви животни. Заради крокодилите камилите не биваше да се приближават твърде много до блатото. Спънаха предните им крака и сложиха пред тях отрязаните клони. Липсваше вода. Тъй като през цялата нощ огънят трябваше да гори, двамата мъже не можеха едновременно да спят. Бяха принудени да се сменят един друг.

Поради тази причина, а и защото ездата ги беше изморила, те поговориха само за най-необходимото. Щом изядоха кокошката, която никак не се хареса на немеца, защото месото й беше започнало да се разлага, Шварц легна да спи, а арабинът пое първата стража.

След полунощ ученият бе събуден от изстрел. Той веднага скочи на крака и грабна пушката си.

— Ма fi schi, bess timsah — няма нищо, беше само един крокодил — каза арабинът, който спокойно седеше край огъня с все още димящата пушка в ръка.

Той посочи встрани, където огромен крокодил се гърчеше в предсмъртна агония. Гладът го беше накарал да излезе от блатото и да се приближи към огъня. Куршумът на ловеца бе пронизал окото му.

— Изключително привлекателно, няма що! — обади се Шварц. — Няма ли малко да се отдалечим оттук?

— Според мен не е необходимо. Изстрелът така изплаши зверовете, че никой от тях няма да посмее да се приближи. Спокойно си легни отново да спиш. Остава ти още половин час сън, а после ще бдиш за сигурността ни до сутринта.

— При тези обстоятелства предпочитам незабавно да застана на пост. По-добре да застрелям няколко крокодила, отколкото да се оставя да ме изядат.

— Както искаш. Нали видя, че под моята закрила си в безопасност. Надявам се, че така ще се чувствам и аз.

Той отново зареди изстреляната цев и после се загърна в одеялото си. Несъмнено този човек беше по-хладнокръвен и по-полезен, отколкото смяташе Шварц. Немецът хвърли в пламъците още един наръч тръстика и застана на своя пост.

През тази нощ той се почувства така самотен, както никога. Отдалеч долитаха неясните гласове на животни, които не се осмеляваха да се приближат, защото им беше известно присъствието на лакомите крокодили, а освен това и огънят ги плашеше. Хиените и чакалите не са опасни. Не можеше да се очаква появяване на лъвове или пантери, защото тук нямаше годна за пиене вода дори и за тях. Следователно трябваше да насочи цялото си внимание само към блатото и в случай че някое от влечугите отново се приближеше с кръвожадни намерения, да го посрещне с куршума си. Но и от тази страна не последва ново нападение.

Нощта измина и малко преди развиделяване Шварц събуди своя спътник, за да не пропусне обичайната си утринна молитва. Преди това немецът хвърли на камилите нов наръч тръстика, за да се нахранят.

Междувременно другите кокошки бяха станали напълно негодни за ядене. В онези географски райони месото се запазва само броени часове. Арабинът ги беше взел единствено защото му ги бяха дали без пари. Някои племена по тези места отглеждат много кокошки, но не ядат месото им. Немецът ги хвърли в блатото и мигновено се развихри едно наистина отвратително боричкане за мършата, при което крокодилите си нанасяха един другиму рани. Шварц видя как на един от тях му бе откъснат крака, на друг опашката, а на трети му бе отхапана част от муцуната.

Развързаха краката на камилите, за да продължат ездата. Но този ден тя не беше толкова изнурителна, нито пък местностите толкова отчайващо безжизнени.

След голямата си извивка реката се насочваше в обратна посока и следите, по които те яздеха, се оказаха близо покрай брега й. Вече имаше вода за пиене, зеленина за животните и… патици за хората. С един изстрел Шварц уби две птици.

Ободрявани от звука на свирките, през този ден камилите изминаха по-голямо разстояние от предишния. Малко след пладне те достигнаха мястото, където ловците на роби бяха прекарали нощта. Това даде повод на двамата ездачи да разрешат един час почивка на изтощените си животни. Те слязоха от седлата, запалиха огън и изпекоха една патица.

И по време на този престой разговаряха съвсем малко. Изглежда Ловецът на слонове беше извънредно мълчалив човек, а Шварц нямаше никаква причина да го кара да се разприказва.

Следобед равният терен започна да става хълмист и малко по-късно откъм дясната им страна се появиха възвишения, които според местните мащаби изглеждаха доста внушителни. От тях се спускаше издълбано от пороищата корито, нагоре покрай което водеха следите. В него тук-там все още се бе задържала влага, а на някои места имаше дори и вода, тъй като по време на дъждовния период оттук течеше буен поток. Наоколо се виждаше богат растителен и животински свят, но за наблюдения нямаше време, защото най-късно до обяд на следващия ден трябваше да изпреварят ловците на роби. Поради тази причина започнаха да използват свирките все по-често, в резултат на което камилите кажи-речи надминаха себе си.