Керванът на робите

По-нататък пътят водеше между споменатите възвишения и се спускаше към реката, която пак описваше завой, пресечен от дирята. Но следите не продължаваха покрай самата река, а се насочваха по брега на един maijeh, като го заобикаляха. На това място двамата ездачи бяха принудени да спрат, защото съвсем скоро щеше да се свечери.

Нил образува дълбоко врязващи се в сушата заливи, подобни на тъй наречените bayous край Мисисипи, които през дъждовния период се напълват с вода. И когато после Нил се върне в предишното си корито, водата остава в тези заливи и наоколо избуява пищна растителност, за да изсъхне след време повече или по-малко. Много от заливите се врязват толкова надълбоко в сушата, че в тях се задържа вода дори и през най-горещите месеци. Наричат ги maijeh и точно край един подобен залив спряха двамата мъже.

На неколкостотин крачки от брега му се издигаше гигантски хомрах139, чийто ствол сигурно имаше обиколка над петдесет стъпки. При това дървото едва ли бе по-високо от двайсетина лакти и голите му в момента клони бяха провиснали почти до самата земя, тъй че короната му образуваше нещо подобно на кухо полукълбо, в чиято среда се намираше могъщото му стъбло. Ездачите насочиха животните си към него, за да прекарат там нощта. С помощта на огъня на това място те по-лесно можеха да се защитят срещу комарите, които при самата вода представляваха двойно по-голяма напаст, Докато Шварц застреля една гъска за вечеря, арабинът събра горивен материал, намиращ се в големи количества наоколо. После ловецът си каза молитвата, а след това запали четири огъня, между които се разположиха да бивакуват и хора, и камили. Това се налагаше заради безбройните комари, както и поради обитавания от хиляди птици maijeh, чиято близост предполагаше и присъствието на по едри хищници Докато немецът скубеше и изкормваше гъската, а после я по стави над огъня на импровизиран дървен шиш, арабинът го наблюдаваше, без да пророни нито дума. Изглежда че и този ден той все така желаеше да остане затворен в себе си.

Отведоха камилите на водопой край брега на залива, а после им дадоха и храна. След като гъската се изпече, мъжете също се заловиха с вкусната си вечеря. Светлината от огъня проникваше между клоните на хомраха, но двамата не можеха да виждат какво става навън, защото пламъците ги заслепяваха.

Докато мълчаливо се хранеха, наблизо дочуха пропукване на сухи клони, а след това и дълбоко неспокойно сумтене. Те вдигнаха погледи и посегнаха към пушките си.

Allah akbar, dschamus, dschamus — велики Боже, бивол, бивол! — извика арабинът.

Той мигновено подпря приклада на рамото си и натисна спусъка, като стреля бързо един подир друг и с двете цеви, но за съжаление без очаквания успех, защото бе възбуден и заслепен от огньовете и не можа да се прицели съвсем точно.

Африканският бивол е много по-силен, по-див и по-неукротим от индийския. Той обича блатата, отлично плува и с бърз бяг си пробива път и сред най-гъстите храсталаци. Опитни ловци смятат, че ловът на африкански биволи е по-опасен от лова на слонове, хипопотами и носорози. Дори смъртно ранен този бивол продължава да напада. Особено опасни са самотните скитници. Заради безумната си необузданост и ярост те не могат да бъдат търпени дори от себеподобните си, които ги прогонват от стадата Суданците казват за тях следното: „Видиш ли стадо биволи, то ще избяга от теб Срещнеш ли няколко бивола, няма защо да се страхуваш, но изправиш ли се срещу някой самотник, тогава Господ да ти е на помощ!“ И точно един такъв самотен скитник беше биволът, който внезапно провря сред клоните на баобаба масивната си глава с могъщи рога и клепнали уши. Вместо да го подплашат и прогонят, огньовете по-скоро го бяха привлекли. Те събудиха гнева му. Той забеляза мъжете и камилите и се накани да се втурне срещу тях тъкмо в мига, когато Ловеца на слонове го посрещна с двата си куршума. Вярно, те го улучиха, но го нараниха съвсем леко. Миг-два той остана неподвижен, сякаш учуден, че изобщо са дръзнали да помислят за съпротива, после сведе глава и с яростен рев се втурна напред.

— Спасявай се зад дървото! — извика Шварц на арабина.

Ловецът съвсем не се нуждаеше от подобно подсещане, защото бе вече изчезнал зад хомраха. А немецът най-хладнокръвно остана на мястото си с пушка в ръка. Животното вече навеждаше ниско глава, за да го намуши с рогата си, когато Шварц мигновено отскочи настрани и изстрелите му изтрещяха — биволът се закова на място като ударен от гръм. Могъщите му крайници и великанското му тяло потрепериха, после той рухна на земята съвсем на същото място, където го бяха пресрещнали куршумите на учения.

Шварц не се помръдна нито на педя. За да поеме такъв риск върху себе си, сигурно бе изключително сигурен в точността на изстрелите си. Той бръкна в патрондаша, зареди отново двете цеви и с най-спокоен глас, сякаш ставаше дума за убиването на муха, се обърна към арабина:

— Сега можеш пак да дойдеш, защото биволът е мъртъв.