Керванът на робите

— Не, защото тъй ще разберат, че наоколо се навъртат хора, които са враждебно настроени към тях. Ще развържем лодката и ще я оставим на течението да я отнесе. Така те ще си помислят, че не са я завързали достатъчно здраво.

Шварц освободи лекия плавателен съд от въжето и силно го отблъсна, тъй че той се плъзна към средата на реката, където течението го подхвана, завъртя го няколко пъти около оста му, а после бързо го понесе надолу.

Двамата се върнаха при дървото, при което беше останал ниям-ниямът. С голямо нетърпение зачакаха връщането на арабина, но напразно. Измина още един час. Слънцето докосна западния хоризонт, а Ловецът на слонове все още не се виждаше. Вместо него тичешком се появиха двамата ловци на роби. Изобщо не обърнаха повече каквото и да било внимание на опожарените останки от серибата и поемайки по пътя, по който бяха дошли, изчезнаха в гората.

— Връщат се — каза Шварц. — Когато видят, че лодката е изчезнала, ще започнат да я търсят. За да не ни забележат, ще трябва да се скрием, докато си отидат.

Наоколо нямаше храсталаци, в които да могат да се притаят, и затова тримата се изкатериха на дървета, чиито корони бяха достатъчно гъсти да послужат за целта им.

Откъм брега се разнесоха гласовете на разочарованите мъже. Както беше предвидил и Шварц, те изглежда бяха убедени, че не са затегнали въжето достатъчно здраво, защото, без да проявят каквито и да било признаци, че са заподозрели нещо, се завърнаха тичешком, както и бяха дошли, и пак се отправиха към селото. Тримата мъже слязоха от дърветата.

Краткотрайният здрач бързо отмина. Настъпи вечерта, а арабинът все още се бавеше. Колкото повече време минаваше, толкова по-голяма ставаше тревогата на двамата немци. Часовете отлитаха един подир друг. Настана полунощ. И ето най-сетне откъм равнината долетя шум от приближаващи се стъпки.

— Това е той! — облекчено въздъхна Шварц. — Чуват се стъпки на коне или камили. Не ми се вярва друг човек да дойде насам с такива животни.

Ученият се оказа прав, защото откъм края на гората се разнесе подвиквате:

— Ja ishab elbet — хей, хора!

Шварц разпозна гласа на очаквания от тях човек, но въпреки това попита:

— Min haida — кой е там?

— El Sejad ifjal. Та’ a lihene — Ловецът на слонове. Елате насам!

Макар и предпазливо, двамата бели и чернокожият се отзоваха на вика му. Но подозрителността им се оказа излишна, защото, щом стигнаха до последните дървета, видяха две легнали на земята камили, до които стоеше Ловецът на слонове. Звездната светлина бе достатъчно силна, за да разберат, че е сам.

— Помислих си, че няма да дойдеш сам — каза той, когато забеляза придружителите на Шварц. — Мога да си представя, че сте ме очаквали с голяма тревога, но не ми беше възможно да дойда по-рано.

— Защо? — попита Сивия.

— Шейхът бе обзет от подозрения, понеже разговарях с вас настрани, а дребният ви подарък предизвика гнева му. Не искаше да ми продаде нито едно от животните си. После се появиха пратениците на Абу ал Мот и прекъснаха пазарлъка ни.

— Значи действително са били негови пратеници?

— Да. Трябвало да известят, че пристига след два дни. Но щом разбраха какво се е случило, решиха незабавно да се върнат при него и да го накарат да преследва предателите и подпалвачите. Ала те не можаха да изпълнят намерението си, защото не бяха завързали лодката си достатъчно здраво. Течението я бе отвлякло.

— Не е течението, а ние я отвързахме и блъснахме в реката, тъй като предполагахме що за хора са двамата и какво мислят да правят.

— Умно сте постъпили. Сега не разполагат с плавателен съд, а и джурите нямат необходимите инструменти, за да направят бързо лодка. Ето защо Абу ал Мот няма да получи никакво известие.

— А той къде се намира?

— Днес е бил на два дни път оттук надолу по течението на реката. Идва по вода. В Диакин намерил и наел два плавателни съда, един сандал и един ногер, на които натоварил за серибата над триста добре въоръжени нухри. Но провизиите му се свършили и с леката лодка изпратил напред двамата вестоносци със заповедта да му бъдат донесени от серибата месо и брашно. Но при това положение на нещата и на него, и на нухрите ще им се наложи да погладуват. Оттук не може да получи нищо, а в единственото селище край което ще премине, в серибата Мадунга, той не бива да се мярка, защото със собственика й са във враждебни отношения. Следователно той ще разчита само на лов и риболов, а това значително ще забави пристигането му. И ако вие сте решили да отидете с лодката си до Мадунга, аз ви съветвам много да се пазите от него. Щом забележите корабите му, незабавно трябва да спрете и да се скриете в крайбрежната тръстика, докато те отминат.

— Ние веднага тръгваме на път и ще плаваме през цялата нощ. И тъй като течението ще ни помага, ще пристигнем в Мадунга преди Абу ал Мот. А ти незабавно потегляш с моя спътник, нали?

— Не, още не, а едва на зазоряване.

— Защо чак тогава? — попита Шварц.