Керванът на робите

Шварц също сключи ръце за молитва. В миговете, когато на около се събуждаше такава природа, може ли човек да не помисли за онзи, който я бе създал!

След молитвата, без да каже нито дума, арабинът се качи на седлото. Шварц последва примера му. Камилите се изправиха на крака и понесоха ездачите си на юг по следите на ловците на роби. И така пътуването им започна, кой ли можеше да каже как щеше да завърши!

Утринното развиделяване не продължи и десет минути. После настъпи светлият слънчев ден. Обширната равнина можеше да се види надалеч. В посоката, където се намираше селото на джурите, не се мяркаше жив човек, тъй че, когато двамата мъже потеглиха на път, никой не ги забеляза.

Едва сега Шварц видя, че неговият спътник се запасил с доста голямо количество храна. На седлото му висяха няколко заклани кокошки и две кожени торби, които навярно бяха пълни с брашно, тъй че на първо време нямаше защо да мислят за гладуване.

Но видът на двете камили не беше толкова успокоителен. Те бяха извънредно кльощави и по кожата им личаха дълбоки белези от гнойни рани. Ако не бяха станали жертва на болестите и мъките от последния дъждовен период, това сигурно щеше да стане в най-скоро време. Изглежда дебелият шейх беше продал своите две най-лоши и най-слаби животни. Нито увещания, нито удари бяха в състояние да ги накарат да преминат в по-бърз ход. Един добър пешеходец съвсем спокойно можеше да върви с тях в крак.

Ето защо едва към обед двамата се добраха до местността, където предишния ден бяха спасени Лобо и Толо. Следите ясно си личаха. От това място те извиваха на югозапад, докато Нил заедно с крайбрежната гора описваше широка дъга на изток.

Преди да се отдалечат от реката двамата ездачи оставиха животните да се напият до насита и с ножовете си отсякоха запас от зелени клонки, които вечерта щяха да послужат на камилите за храна. После отново тръгнаха по дирите и то с убеждението, че този ден нямаше да намерят повече нито вода, нито сянка.

По обед жегата стана толкова непоносима, че камилите закрачиха още по-бавно. Това събуди у Шварц най-сериозни опасения. За да не обиди спътника си, той бе мълчал до този момент, но сега се обади:

— Джурите нямаха ли по-добри камили? Дали не беше по-разумно да купиш коне?

— Те не разполагаха повече с коне. Абд ал Мот е наел вейките — отговори арабинът. A от камилите се видях принуден да взема онези, които ми дадоха.

— Но са имали все още ездитни волове, нали?

— Също не. Абд ал Мот ги е взел. Само Аллах знае какво ще стане!

— Аз също знам. Ще се доберем до Омбула твърде късно. Ние не напредваме по-бързо от движещите се пеша отреди на Абд ал Мот, а те имат цял ден преднина! Изглежда, че животните ни по-скоро ще рухнат на земята, отколкото да ускорят крачка. Няма да помогнат нито думи, нито тояга.

— Но аз знам друго средство, което ще има по-добър ефект. Нали отрязахме клони от суфараха, именно те ще ни помогнат.

Ловецът извади ножа си и от един клон издялка малка свирка. След като тя беше готова и той я наду, камилите наостриха уши. Той продължи да свири и ето че животните доброволно преминаха в такъв тръс, какъвто допреди малко никой не бе очаквал от тях.

— Виждаш ли! — засмя се арабинът. — И на теб ще ти направя една такава суфарах. Тогава ще можем един друг да се сменяме, за да не останем без дъх.

— Добре — съгласи се Шварц, изпаднал във ведро настроение. Дано успеем със свирките да накараме тези хаджин138 по-бързо да стигнат до Омбула. Няма да ми липсва старание.

Той получи една суфарах и тогава ту единият, ту другият така взеха да надуват свирките, сякаш някой им плащаше за това. Щом свирките замлъкнеха, камилите преминаваха в онзи ужасно бавен ход, който докарва човек до състояние, много приличащо на морска болест. Но разнесяха ли се пронизителните звуци на този музикален инструмент, полюляващата се походка на животните отново се сменяше с бърз тръс.

Така с помощта на свирките двамата ездачи прекосиха следобед една обширна и изсушена от слънцето равнина, без каквато и да било растителност, а привечер се добраха до малко, почти напълно пресъхнало блато, което по време на дъждовния период навярно се превръщаше в доста внушително езеро.

Там имаше достатъчно суха тръстика за огън, но не се мяркаха никакви животни с изключение на полумъртвите от глад крокодили в тинята, които поради липсата на друга храна през горещия период сигурно се виждаха принудени да се препитават със себеподобните си.

По обед и следобед Ловецът на слонове слиза от седлото, за да се моли по предписания от Корана начин. Вече наближаваше времето за ал Могреб, молитвата при залез слънце. Ето защо той спря край блатото и заяви, че ще остане на това място.

Шварц се примири с неизбежното. Впрочем той не беше чак толкова недоволен от изминатия през този ден път. Свирките бяха оказали такова въздействие, че двамата значително бяха съкратили преднината на ловците на роби. От следите им немецът разбра, че те бяха нощували на едно място, което се намираше вече на значително разстояние зад гърба им.