Керванът на робите

— По две много важни причини. Вие сте християни и навярно не знаете, че всеки мюсюлманин трябва да започне каквото и да е пътуване по времето на молитвата Аср, три часа след пладне, Ако това е невъзможно, тогава по изключение може да тръгне по времето на Фаджр — рано при изгрев слънце. Но в никакъв случай не бива да се отправя на път след ал Ашия, вечерната молитва. Това правило може да се наруши само при крайна нужда. Аз не ти преча да живееш според предписанията на твоята вяра, но и ти трябва да ми позволиш да следвам повелите на моята религия. Но дори и да склоня веднага да започна с теб ездата, каква ще ни е ползата? Ние трябва да се движим по следите, оставени от ловците на роби, но нали през нощта няма да ги различаваме!

— Обаче ако изчакаме, докато се развидели, джурите отново ще дойдат насам и ще ме видят.

— Няма да дойдат. Те са се събрали и все още се наливат с опиващата мерисах, след което сигурно ще спят чак до обед. Още преди да тръгна шейхът беше вече пиян и това бе цяло щастие за мен и теб, защото само алкохолът го направи тъй отстъпчив и ми даде тези две камили. Едната заедно със седлото е твоя собственост и за нея ми дължиш пет Абу ноктах. Цената е много ниска, защото през наскоро настъпващия дъждовен период камилите ще измрат. Но затова пък искам твоите Абу ноктах да нямат никакви дефекти.

Хората в Судан приемат австрийския сребърен талер само когато образът на монетата е ясно изсечен. Освен това отчетливо трябва да личат седемте точки на короната, заради които талерът е получил името си137, както и буквите S. F. Липсва ли някой от тези белези, монетата или не се приема, или стойността й пада с няколко пиастри.

За една оседлана камила пет талера са направо смешна цена.

Преди да напусне лодката Шварц бе пъхнал в джоба си пари и незабавно изплати сумата. Тъй като беше тъмно и не можеше да се види качеството на изображението върху талерите, той без възражения обеща на ловеца на сутринта да му смени всяка монета, която евентуално се окажеше с по-ниска стойност.

Шварц беше безсилен срещу религиозните възгледи на арабина и се видя принуден да прекара оставащите до зазоряване четири часа на същото място. Ала работата с Пфотенхауер стоеше иначе. Тъй като той искаше да стигне до серибата Мадунга преди Абд ал Мот, не биваше да губи нито минута повече. Трябваше да се върне при лодката и още начаса се сбогува с Шварц.

— Дай Боже скоро пак да се видим по живо по здраво! — каза той, подавайки ръка на своя спътник. — Е, принуден съм да те пусна да тръгнеш, но не забравяй, че беландите хич не заслужават да си рискуваш живота заради тях. Всъщност те изобщо не ни засягат. Ама щом мислиш, че съвестта ти повелява да ги предупредиш, тогаз върви и Бог да те пази. Или ще ми разрешиш да го направя вместо теб? Все още не е късно!

— Не, скъпи докторе, нямам никакво намерение да те…

— Ще млъкнеш ли, проклетник такъв! — гневно го прекъсна Сивия. — Ти пак ме наричаш доктор! И то тъкмо по време на сбогуването ни, когато би трябвало да положиш всички усилия да не ме гневиш!

— Нямах такова намерение. Неволно и бързо ми се изплъзна от езика!

— Ами че тогава си го закови по-здраво в устата, та да не може да изскача навън! Ако не ме наричаш просто Игнац или Нац, или пък Нац Птичаря, хич няма защо да се връщаш! Да не би да съм се побратимил с теб, за да ми досаждаш все с моята титла и да се отнасяш с мен така, сякаш съм някой надут пуяк! Ако мислиш туй да продължава, по-добре си остани при беландите и гледай там да те назначат като фризьор и майстор по комплиментите. Сега знаеш как стоят нещата. И тъй, сбогом! Пази се да не ти се случи нещо лошо и често си спомняй за твоя Нац, който ще брои миговете, оставащи до нашата среща!

Последван от чернокожия, той тръгна с бърза крачка. Дълбоко трогнат, Шварц го проследи с поглед, докато Сивия изчезна в тъмната нощ. Старият особняк му бе станал извънредно близък и скъп.

Ловецът на слонове беше седнал на земята и немецът се настани до него. Заговориха за своето начинание, но по този въпрос нямаше кой знае какво да се каже. Планът им се състоеше просто в това да се движат подир ловците на роби. Щом се озовяха достатъчно близо до тях, те възнамеряваха да свърнат настрани и да опишат дъга, за да стигнат първи Омбула.

После продължиха да седят мълчаливо един до друг. За какво ли можеха да разговарят? На всеки от тях много му се искаше да научи нещо повече за живота на другия, но и двамата смятаха, че не е учтиво да задават подобни въпроси.

Тъй те прекараха часове в размисъл като от време на време и задрямваха, докато силният вик на един жерав възвести настъпващото утро. Няколко рибари прелетяха над дърветата. Една калугерица закряска своето „сик-сяк“; това събуди патешкото „простолюдие“ и африканските щъркели, които се включиха в утринния птичи концерт. Звездите на изток изчезнаха, отстъпвайки пред изгряващото слънце и Ловецът на слонове коленичи върху постланото на земята одеяло, за да каже своята утринна молитва — ал Фаджр.