Керванът на робите

— Мъртъв ли е? — попита другият, като съвсем предпазливо показа иззад дървото само носа си. — Не е възможно!

— Убеди се сам!

— Значи все пак съм го улучил точно!

— Ти ли? Не ми се вярва! Изглежда изобщо не знаеш кои са най-уязвимите места на бивола. Къде се прицели?

— В челото.

— Тогава нека видим какъв е резултатът от куршумите ти!

Той коленичи пред чудовището, за да огледа челото му.

— Allah jisallimak — Аллах да те пази! — ужасено изкрещя арабинът. — Да не си решил да се самоубиваш? Ако все още не е напълно умрял, ти си загубен!

— Не се безпокой! Много добре знам какво правя. Я погледни! Единият от куршумите ти е пробил ухото, а другият е отскочил от издутината в основата на рогата. Съвсем ясно можеш да го видиш.

Ловеца на слонове се приближи колебливо. Още отдалеч протегна ръка да опипа животното. Първо го дръпна за опашката, а после и за краката, та да се убеди, че вече действително не е опасно. Едва след това пристъпи до главата му, за да огледа улучените от него места.

— Аллах, Аллах! — възкликна той. — Прав си. Дори не съм го ранил, защото дупката в ухото му няма никакво значение. Ами ти къде го улучи? Той изведнъж спря посред своя бяг, като че задържан от ръката на Аллах, а после потрепери и рухна на земята, без повече да се помръдне.

— Строших му последния вратен прешлен, това го накара да се закове на място, а после го улучих в сърцето, след което се строполи. Нямах друг избор, понеже връхлиташе срещу мен с наведена глава.

— Тогава значи наистина си искал да го улучиш на тези две места, така ли? — учудено попита Ловеца на слонове.

— Естествено!

— Та ти изобщо не се прицели!

— Прицелих се по-добре от теб! Човек може да се прицели много точно и без да опира приклада на рамо в обичайното положение за стрелба. Насочих дулата право към местата, които исках да улуча. Но ако нямаш желание да се видиш нанизан на рогата, всичко това трябва да стане светкавично. А човек трябва да е и абсолютно сигурен в пушката си, иначе е осъден на смърт.

Арабинът се изправи на крака, впери в него направо безпомощния си поглед, а после каза:

— Нищо не разбирам! Ти си учен човек. Как може да проявяваш такава дързост пред едно от най-опасните животни!

— Това не е първият бивол, който убивам. Бил съм заедно с моя брат в Америка, една страна, където има стада от биволи, които наброяват хиляди глави. Преследвали сме ги неведнъж. За самия себе си не ми се ще да говоря, но все още ли мислиш, че пушката ти е по-добра от моята само защото е по-голяма и по-тежка?

— Господарю, все още не знам какво да мисля. Знам само, че ако не беше застрелял тъй бързо това чудовище, сега щях да бъда труп. То щеше да убие и мен, и теб, а после камилите, които нямаше да могат да избягат, защото им бяхме спънали краката. Ако това не е случайност, ако винаги улучваш тъй точно както този път, сигурно ще можеш да ме закриляш по-добре, отколкото аз теб!

— Ние сме спътници и не ни остава нищо друго освен да разчитаме на своята взаимопомощ. Никой не бива да изоставя другия в случай на нужда. Ако това стане наш принцип, няма защо да се страхуваме от опасностите, които ни очакват. А сега да довършим вечерята си. Ето я гъската, за която ще бъде страшно жалко, ако я предоставим на лешоядите или на чакалите.

Шварц седна на земята и си отряза едно парче от печеното. Ловецът на слонове просто не знаеше какво да каже за това смайващо спокойствие и хладнокръвие. Той сметна за най-уместно да последва примера на спътника си. Ето защо първо сложи нови дърва в огньовете, а после също седна, за да окаже и той от своя страна необходимото уважение на печената гъска. Ала не можа да се сдържи и само след минута-две попита:

— Какво ще правим сега с този Абу курухн?140 Остане ли да лежи тук, ще привлече всички хищници от околността.

— Но няма да е веднага. Кръв почти не е текла и тъй като няма да го разрязваме, през нощта миризмата ще е слаба. Впрочем нито един лъв няма да се осмели да навлезе между четирите огъня. Това може да стори само някое толкова буйно и опърничаво животно като този бивол.

— Но камилите се страхуват от него.

— Вярно, че те все още треперят от уплаха, обаче скоро ще се успокоят. Месото на този стар юначага не може да се яде. Принудени сме да го оставим тук на лешоядите. При други обстоятелства щях да взема черепа му с великолепните рога, но сега това е невъзможно, защото сме тръгнали на път със задача, чиято цел е всякаква друга само не и научна. И тъй, ще оставим Бащата на рогата да лежи на мястото си и ще се задоволим само с мисълта, че осуетихме намеренията му.

— Ефенди, ти си храбър и същевременно спокоен човек също като Емин Паша. Възхищавам ти се и те уважавам. Мога ли да науча името ти, за да знам как да се обръщам към теб?

Няма да можеш да го изговориш правилно и затуй ще ги го кажа в превод на арабски. Наричай ме Асуад141, това е достатъчно.

— Не е ли по дълго?

— Не. Хората в моята родина нямат толкова дълги имена, както е при вас. Но в моят страна и човекът с най-късото име може да е прочут герой или учен. А сега мога ли ла чуя как се казваш ти?