Керванът на робите

Като всеки чужденец, тръгнал да пътува из тези страни, Шварц също носеше запаси от различни стоки за размяна и търговия и сега измъкна от тях няколко огърлици със стъклени мъниста и ги подаде на негъра. Но в последно време търговците бяха надонесли при Бахр ал Джур толкова много мъниста, че там тази стока почти напълно беше загубила някогашната си стойност.

Вождът задържа няколко секунди огърлиците в ръката си, но после ги захвърли в лодката и гневно извика:

— Как дръзвате да ми предлагате такъв подарък? Нямам нужда от мъниста. Сами си ги окачете на вратовете щом сте такива женоря! Дано по време на пътуването ви Аллах ви изпрати най-лошите ветрове, както и хиляди крокодили, които да ви изядат!

После той се затича в посока на селото колкото му позволяваше доста закръгленото тяло. Гребците го изпратиха със смях, но белите гледаха по-сериозно на тази случка. След като лодката бе отблъсната от брега и се насочи към средата на реката, Шварц каза:

— Този човек навярно си беше въобразил, че ще получи няколко талера. Отсега нататък ще е уместно да се пазя от него и от хората му.

— Да, ще трябва да си предпазлив — обади се Сивия. — Не бива да им се мяркаш пред очите. Сега ще занесат онези неща от серибата в селото си, но сигурно ще се върнат още веднъж, за да разчистят абсолютно всичко. И тогаз открият ли те, не бих казал че си загубен, ама все ще е по-добре, ако бъда заедно с теб, докато дойде арабинът и видя, че тръгнете по живо по здраво. Ти какво мислиш?

— Прав си. И тъй, ще ме придружиш. А за да не останеш сам после и ти, ще вземем с нас и един от гребците. Впрочем де бих посъветвал негрите да ме нападат. Съвсем скоро ще офейкат, изплашени от куршумите ми.

Междувременно лодката достигна средата на течението и то така бързо я понесе надолу, че скоро пак можеха най-спокойно да слязат на брега. Скриха плавателния съд сред тръстиката и Шварц се снабди с всички вещи, които му се струваха необходими. После, придружаван от Сивия и един въоръжен чернокож, той тръгна на път. Кормчията получи заповед да изчака на това място завръщането на последните двама и да не изпуска реката от очи.

И тук горската ивица бе доста тясна, тъй че само след броени минути тримата мъже достигнаха другия й край и пред тях се ширна откритата равнина. Тогава закрачиха на юг отново в посока на серибата.

След около четвърт час видяха развалините й, откъдето все още се виеше слаб дим. За да не бъдат забелязани, те бяха принудени да продължат пътя си между дърветата и така най-сетне успяха да се доберат до хегелика, под чиято корона седнаха да чакат, идването на ловеца.

Тъй като денят вече преваляше и слънцето бързо се спускаше към западния хоризонт, все по-силно ставаше желанието им час по-скоро да се появи арабинът.

От страхопочитание чернокожият бе заел място на няколко метра от белите. Двамата немци заговориха за предстоящата раздяла, при което Сивият не можа да се въздържи да не даде на спътника си куп полезни съвети.

— Взе ли достатъчно патрони, че да можеш здравата да стреляш, ако те нападнат? — попита го той.

— От само себе си се разбира — отвърна Шварц. — При такова пътуване каквото съм замислил, най-необходимото са достатъчни запаси от муниции.

— Ами как го намираш този ловец на слонове? Като спътник сигурно ти е добре дошъл. Струва ми се, че е честен човек, ама за малко да се разсмея, когато сравни старата си гаубица с твойта пушка и ти обеща да те закриля с нея. Стигне ли се до схватка май ти ще си онзи, който ще го вземе под закрилата си.

— Възможно е. Той наистина ми е добре дошъл и му имам пълно доверие. Съдбата му събуди в мен състрадание. Един баща, който дълги години търси отвлечения си син!

— Да, обикновено причисляваме тези хора към полудиваците, но и те също като нас имат сърце и душа. Истински го съжалявам този човек, и… чакай, виждаш ли ги? Ей откъде идват! Едно мъжле и едно женче. Позна ли ги вече?

Той посочи към две птици, доста подобни на дъждосвирци, които се появиха измежду дърветата и се затичаха право към мъжете, но, щом ги съзряха, предпазливо спряха. Гърбовете им бяха черни, коремите бежови, а опашките и крилата — изпъстрени с черни, бели и сиви ивици.

— Да, познавам ги — отговори Шварц. — Крокодилски стражи, вид дъждосвирци, Pluvianus aegypticus. Още Херодот споменава тези птици.

— Прав си. Но знаеш ли и как ги наричат местните хора?

— Ter-, Habobd- и Chafir- et Timsah135.