Керванът на робите

— Заявявам, че ще тръгна с теб и ще те закрилям. Изглеждаш ми храбър мъж, но учените не умеят да се бият с лъвове и пантери, със слонове, носорози и хипопотами, а аз живея от лова на тези животни и мога да те браня срещу тях. С твоята малка и крехка пушчица не би могъл да убиеш нито един от тези зверове. А я погледни само моята пушка!

Той му тикна пред очите старото си тежко оръжие. Тогава дойде ред на Шварц да отговори с лека иронична усмивка:

— Да, тя е двойно по-дебела от моята, но понякога Аллах дарява със сила и дребния на вид човек. Все пак се радвам, че с такава сигурност ще мога да разчитам на твоята закрила. Значи твърдо решаваме да пътуваме заедно. Но кога ще бъдеш готов за път?

— Веднага щом се сдобия от джурите с ново ездитно животно. Волът, с който дойдох дотук е изтощен, и тъй като трябва бързо да пътуваме, ще си купя камила или кон.

— И аз ще трябва да направя същото. Имаш ли пари?

— Не. Аз изобщо нямам пари. Всичко заплащам със слонова кост и рогове от носорози. Пристигнах с две животни. На едното яздех, а другото носеше еленските бивни, които съм събрал. Те са повече от достатъчни, за да получа в замяна два коня или камили заедно с провизии за двама ни. Аз ще сключа сделката, а после ти можеш да ми платиш с пари, та поне веднъж и аз да видя в ръцете си някоя сребърна монета.

— Добре! Но ще ми позволиш сам да си избера животното!

— Не, не мога да ти позволя. Не бива да вършим необмислени неща. Нямам доверие на джурите. Те са в съюз с Абу ал Мот, който може да се завърне всеки момент. Ако му кажат, че искаш да отидеш в Омбула, той ще те убие. Ти направи грешка, като ги попита за това селище. Ще трябва да я поправиш, преструвайки се, че се отказваш от първоначалното си намерение. Както виждаш джурите вече вдигат на плещите си всички предмети, които са спасили от огъня. Ще се връщат в селото си и аз ще ги придружа. Щом сключа сделката, пак ще дойда при теб, за да те взема.

— Значи тук да те чакам, така ли?

— Да, но ще трябва да се скриеш, за да не те завари Абу ал Мот, в случай че се появи още в следващите един-два часа. А сега ще кажеш на шейха на джурите, че се отказваш да ходиш до Омбула, тъй като пътят дотам ти се струва твърде опасен. Вие двамата ще се върнете в лодката си и ще отплавате надолу по реката. Когато вече няма да можете да бъдете забелязани от тук, пак ще спрете на брега, за да слезеш на сушата и тайно да се добереш обратно дотук. Виждаш ли ей там наляво високия хегелик134, който стърчи над останалите дървета? Чакай ме до ствола му, а лодката ти нека продължи към серибата Мадунга, където отново ще се срещнеш със спътниците си.

Шварц заяви, че е съгласен, но добави:

— Мога да разчитам на теб, нали? Помисли си само в какво положение ще изпадна, ако лодката ми замине, а ти не дойдеш!

— Не се тревожи! Ето ти пак ръката ми и ти се заклевам в Аллаха и в пророка, в брадата си и във всичките си прадеди, че веднага ще се погрижа за всичко, от което имаш нужда и после ще се върна при теб!

Мохамеданинът никога не нарушава тази свещена клетва Напротив, по-скоро ще пожертва живота си, за да я удържи. Ето защо Шварц се почувства напълно спокоен. Впрочем добре че вече се бяха уговорили, защото тъкмо в този момент при тях дойде шейхът, комуто бе направило впечатление, че тримата мъже са се отдръпнали настрана и водят някакъв таен разговор. По лицето му съвсем ясно си личеше обзелото го подозрение, когато ги попита:

— Може ли да чуя за какво си говорите? Сега тръгваме за нашето село. Ако чуждоземецът наистина иска да отиде при беландите, ще му избера водач, който ще го придружи до границата.

— Въпросът е уреден — отговори Ловеца на слонове. — Тези мъже разбраха, че сега е опасно да предприемат подобна стъпка и затова решиха да продължат пътуването си.

— Но нали ми обещаха пари! — разочаровано рече чернокожият дебелак.

— Да, за водача, но понеже вече нямат нужда от него, ти нямаш право да искаш каквото и да било.

— Накъде се канят да поемат?

— Надолу по реката, докато се натъкнат на кораб, който ще ги закарало Хартум.

— В такъв случай учтивостта изисква да ги придружа до лодката им и да им пожелая на добър час.

Подозренията му не се бяха разсеяли. Той искаше да се убедя, че белите действително ще отплават. Ловецът веднага се сбогува с тях, като с един тайно направен знак им даде да разберат, че непременно ще удържи на думата си. Ала негърът дойде с тях чак до мястото, където бяха завързали плавателния си съд. Той внимателно огледа седящите в лодката хора и после каза:

— Принуден съм да се откажа от онези пари, но вие няма да отпътувате преди да сте ми дали някакъв подарък. Аз съм шейхът на селото и мое право е да искам данък от всеки чужденец, който навлезе в земите ни.

— Но ние посетихме само серибата, а не и твоето село — отговори му Шварц. — Въпреки това доброволно ще ти поднеса един дар, за да можеш винаги да си спомняш за нас е приятелски чувства. Ето, вземи!