— Подигравай се колкото щеш. Но аз съм по-щастлив от теб. Когато един ден стъпиш на Сирет, Моста на смъртта, за да преминеш по него, душите на избитите днес хора ще те повлекат и съборят в страшната бездна и нито Аллах, нито пък твоят пророк ще се смилят над тебе! Побиват ме тръпки на ужас от злодеянията ти!
— Много си откровен. Всъщност за тези думи би трябвало да те накажа, но тъй като съм в чудесно настроение, ще ти простя. Дори ще ти дам доказателства за доброта, каквато иначе никак не ми е в характера. Вие сигурно сте изморени и имате нужда от почивка. Шабахът ви пречи да спите. Ще наредя да го махнат и се надявам, че ще ми бъдете благодарни за това милосърдие.
На неколцина от хората си той даде съответната заповед. Те освободиха вратовете на двамата пленници от чаталите, но обещаното облекчение не отиде по-далеч, тъй че Шварц се видя излъган в предположенията си. Принудиха го да легне по гръб върху шабаха и го вързаха за него така, че остана да лежи изпънат на земята, без да може да помръдне. И с емира постъпиха по същия начин. После един от войниците получи заповед да седне между тях, за да ги надзирава през нощта.
А тази нощ беше най-ужасната, каквато Шварц бе преживявал някога. Изобщо не можа да мигне и ако понякога затвореше очи, възбудената му фантазия извикваше пред вътрешния му взор ужасни картини от преживените през деня сцени. Малкото останали часове до утрото му се сториха цяла вечност и той почувства безкрайно облекчение, когато настъпващият утринен светлик накара звездите да избледнеят.
Но много се лъжеше, ако мислеше, че денят ще му предложи по-малко жестокости от нощта.
Най-напред ловците на роби коленичиха за утринната си молитва. После издигнаха знамето и застаналият до него факир прочете сурата на победата. След това заклаха няколко говеда и много овце, за да отпразнуват успеха си с пиршество. Пленените чернокожи бяха принудени да покажат къде се намират техните матмурах и сабах.
Под матмурах се разбират големи и дълбоки ями, където обикновено се съхранява дурата. Сабахите са малки добре покрити цилиндрични постройки от камъни, които служат за същата цел.
Войниците надомькнаха цели купища дура и накараха пленените жени да я смелят, за да изпекат от нея кисрах и да приготвят мерисах. За Абд ал Мот, подофицерите и неколцина асакери, които особено се бяха отличили, изпекоха и марарах.
В цял Судан това се смята за най-големият деликатес и се приготвя от чер дроб, черва и жлъчка. Съвсем естествено последната съставна част ни навежда на мисълта, че е изключено специалитетът марарах да се хареса на някой европеец.
Докато траеха тези приготовления, се случи нещо, което из пълни Шварц с ужас. Естествено пленниците трябваше да бъдат отведени в серибата на Абу ал Мот. Но по-малките деца представляваха голямо неудобство и само щяха да им пречат. Ето защо Абд ал Мот даде заповед да избият всички деца, ненавършили още четири години. Изобщо не е възможно да се опише нервната възбуда, в която изпаднаха клетите майки, щом чуха това нареждане. Те не искаха да дадат рожбите си и ги бранеха като лъвици… ала напразно. Укротиха ги с помощта на бича. След като това нечовешко масово убийство приключи, останалите роби бяха навързани един за друг по вече познатия начин и едва тогава цялата колона се приготви да тръгне на път. Но преди това Абд ал Мот се приближи до емира и немеца, които все още лежаха на земята, вързани всеки върху своя шабах и им каза:
— Ето как се постъпва с черното „месо“, което не може да се използва. Ще признаете, че действахме много мъдро.
— Ти си цял сатана! — отвърна Шварц, разтреперан от гняв.
— Ругай, но не забравяй, че доброто ми настроение не трае вечно.
— Ако не бях вързан, щях да ти покажа в какво настроение съм аз в момента!
— И какво щеше да направиш?
— Щях да те удуша! Казвам ти, че мигът, когато се почувствам свободен, ще бъде същевременно и мигът на твоята смърт!
— Продължавай да заплашваш и да лаеш, псе такова! — подигравателно се изсмя ловецът на роби. — Ти никога вече няма да усетиш дъха на свободата. Засега ще те пощадя, но стигнем ли веднъж до серибата, ще ви накарам и двамата да почувствате отмъщението ми по такъв начин, че в сравнение с него вечното проклятие на геената ще ви се стори истинско блаженство!
3. Waka’a en Nahr157
След като Бащата на щъркела се върна при лодката, той побърза да потеглят веднага. Звездите пръскаха достатъчно силна светлина, за да продължи пътуването, макар че беше нощ. Развързаха лодката и я насочиха към средата на реката, където ниям-ниямите започнаха здравата да гребат. Докато чакаха Сивия, те се бяха нахранили и си бяха отпочинали, тъй че под напора на греблата в мускулестите им ръце плавателният съд полетя надолу по течението с бързината на риба. С веща ръка го направляваше седналият при кормилото Син на тайната.