Читаем Керванът на робите полностью

Не е възможно да се опишат всички сцени, които се разиграха. Мъже изскачаха с деца на ръце, опитвайки се да ги спасят. Улучени от куршуми, те падаха като покосени, а после асакерите изтръгваха децата от прегръдките им. Една старица тичешком се появи от изхода и нададе ликуващ вик, мислейки че се е спасила от пожара, обаче още в същия миг удар с приклад я просна безжизнена на земята. Като дърпаше подир себе си две деца, през прохода изскочи млада жена, бягайки от пагубния огън. Незабавно изтръгнаха децата от ръцете й, а самата тя бе повалена, за да вържат ръцете и краката й. Як широкоплещест негър, втурнал се с големи скокове между горящите токули към изхода, бе посрещнат от куршум, който само го рани. С дулото на една карабина той получи такъв удар в стомаха, че се сгърчи и рухна на земята, и тогава му прерязаха ахилесовите сухожилия, та нещастникът да не може да избяга.

Бяха извършени много подобни злодеяния, а и къде-къде по-лоши, тъй че перото се противи да ги опише. Отделните викове, разнесли се в самото начало, се бяха превърнали във всеобщ рев и вой. Негрите бяха разбрали, че не става въпрос за случайно избухнал пожар, а че си имаха работа с газуах, от който няма никакво спасение. Мъжете знаеха, че са осъдени на неумолима смърт. Мнозина от тях се събраха на едно място, за да умрат, сражавайки се. Но тъй като не бяха имали време да вземат оръжията от горящите колиби, можеха да разчитат само на юмруците си и бяха набързо покосени. Други пък, намерили по някой нож, го използваха, за да се самоубият, като го забиха в сърцето си. Неколцина други сами наскачаха в буйните пламъци, повличайки със себе си и своите жени или деца, за да ги избавят от робство.

Шварц не бе в състояние да гледа тези сцени. Той извърна глава. Чувстваше се неописуемо нещастен, но не защото се тревожеше заради самия себе си, а защото бе принуден да стане свидетел на тези страшни жестокости. Виковете и воплите на клетите негри, както и ликуващите крясъци на ловците на роби, за малко не станаха причина да изгуби съзнание. На светлината на лумналите пламъци хората на Абд ал Мот му приличаха на дяволи, които играеха пъкления си танц около душите на прокълнатите на вечни мъки. Ако можеше с една-единствена дума да ги прати всичките на смърт, той нямаше да се поколебае нито за миг.

След лумването на първите пламъци бе изминал около половин час, когато ловците на роби приключиха ужасната си работа. Никой повече не се появи, за да се спаси от безмилостния огън. Който не попадна в ръцете на ловците на роби, бе или убит, или пък загина в пожарището.

Извън оградата на горящото село се намираха плячкосаните стада, оставени под надзор на едно отделение асакери. Другите войници пазеха пленниците. Всички чернокожи бяха изпаднали или в състояние на крайна възбуда, или в най-дълбоко отчаяние. Повечето от тях седяха на земята и безмълвно плачеха или мълчаливо бяха втренчили поглед нейде пред себе си. Други пък се щураха между тях, държаха се като умопобъркани и от отчаяние ревяха като диви животни. Но с бичовете много скоро ги укротиха.

В този момент Абд ал Мот заповяда да преброят плячката. Подофицерите започнаха да обикалят наоколо и с погледи на познавачи да оглеждат пленниците. Взеха да разделят негрите, да ги „сортират“ и да ги събират на самостоятелни групи. Бяха похитили около четиристотин момчета, също толкова момичета и почти двеста по-млади жени. Освен това сред пленените имаше и много малки дечица, които на първо време оставиха на майките им. В самото начало се беше наложило да вържат и краката на чернокожите, но малко след това им свалиха въжетата, защото трябваше сами да се придвижват от едно място на друго. После отново ги събраха като стадо добитък и ги накараха да насядат на земята. Никой от тези клетници не помисли за бягство. От всички страни бяха обградени от въоръжени мъже, които ги заплашиха, че ако някой посмее само да стане от мястото си, незабавно ще бъде застрелян. И дума не можеше да става за сън — нито за пленниците, нито за ловците на роби. Никога досега хората на Абд ал Мот не бяха имали толкова богат улов. Почти хиляда роби, без да се брои добитъка, който беше не по-малко, скъпоценна плячка! Всичко това кажи-речи опияни от радост тези хора. Те ликуваха, смееха се, шегуваха се и един другиму си разказваха „геройствата“, извършени от тях, докато бяха застрелвали, наръгвали с нож или убивали с приклади бягащите мъже.

Абд ал Мот бе много горд с големия успех на грабителския си поход и беше в извънредно весело настроение. В резултат на това той се обърна към немеца с кажи-речи дружелюбен тон:

— Вие двамата сигурно сте гладни. Да наредя ли да ви донесат нещо за ядене?

— Не — отговори Шварц. — Нямам абсолютно никакъв апетит. Та кой ли може да мисли сега за ядене и пиене!

— Както искаш! Не се ли радваш, че си намери толкова много другари по съдба, на които ще можеш да изплачеш неволята си?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука