Юлиан

Приск: В това, което току-що си прочел, сигурно си видял иронията на съдбата: подлият Грегорий ще председателствува предстоящия вселенски събор. Говори се, че той ще бъде следващият константинополски владика. Наистина приятно е да зърнеш този благороден владика като парцалив младеж. Василий, който искаше само да се отдаде на съзерцателен живот, сега управлява църквата в Азия като владика на Цезарея. Василий ми хареса по време на краткия ми престой в Атина. Беше проницателен и с ясен ум. Можеше да стане отличен историк, ако не беше решил да се издигне в църковната йерархия. Но как може тези младежи да не се изкушат от възможността да се издигнат? Философията им предлага нищо, църквата — всичко.

Юлиан бил по-предпазлив спрямо Грегорий, отколкото предполагах. Или така му се е струвало, когато си е спомнял миналото. Когато пишеше това съчинение, Юлиан ме попита за мнението ми за Грегорий. Уверих го, че ако има някой враг, това е именно този чакал. Юлиан не се съгласи. Но това, което казах, донякъде му повлия. Както вече ти споменах, не желая да имам нищо общо с издаването на това съчинение. Но ако то все пак излезе, ще ми бъде приятно да видя впечатлението, което ще има върху новия владика на Константинопол. Няма да му хареса такова публично припомняне на младежките му години, когато е бил псевдоциник.

Забавно е също така да сравниш истинското поведение на Грегорий в Атина с това, което той пише за престоя си там в книгата си „Нападки“, издадена наскоро след смъртта на Юлиан. Докато пиша тези редове, съчинението му е пред мен. Почти никъде не казва истината. Ето как например описва външността на Юлиан: „Главата му се люшкаше на слабия му врат, раменете му непрекъснато играеха нагоре-надолу като везни, очите му се въртяха непрестанно на всички страни с налудничаво изражение; краката му не го държаха и когато ходеше, се препъваше; от ноздрите му лъхаше дързост и надменност; лицето му имаше някакъв нелеп израз; избухваше в неудържим, поривист смях, гръмогласен и на пресекулки; кимаше не на място в знак на съгласие или несъгласие и прекъсваше думите си по средата, за да си поеме дъх; задаваше въпроси без смисъл и без ред, а и отговорите му не струваха повече от въпросите му…“ Това дори не е добра карикатура. Вярно е, че Юлиан обичаше да говори прекалено много. Толкова искаше да научи нещо и да поучи другите! Можеше често да изпадне в глупаво положение. Но в никакъв случай не бе човек, страдащ от спазми, какъвто го описва Грегорий. Злобата на един истински християнин, който се опитва да смаже противника си е наистина неповторима. Никоя друга вяра не счита за необходимо да унищожи онези, които не я споделят. В най-лошия случай чуждата вяра би могла да предизвика насмешка или презрение, като например обожаването на животни у египтяните. И все пак тези, които обожават бика, не се опитват да избият онези, които обожават змията, или да ги принудят насила да почитат бика, а не змията. Никоя злина не е прониквала в света с такъв устрем, нито го е заливала толкова нашироко както християнството. Излишно е да ти пиша, че тези бележки са само за тебе и не трябва да се издават. Написах ги така разхвърляно, защото, връщайки се назад към времето, прекарано в Атина, не само чрез очите на собствената си памет, а и чрез спомените на Юлиан аз се развълнувах повече, отколкото очаквах.

Грегорий твърди също, че още навремето знаел, че Юлиан е прикрит елинист и тайно крои заговор срещу християнството. Това направо е невярно. Може да е отгатнал първото (въпреки че се съмнявам в това), но съм уверен, че не е могъл да знае за някакъв Юлианов заговор срещу държавната религия, защото по онова време Юлиан въобще не се занимаваше с никакви заговори. Той беше непрестанно под наблюдение. Искаше единствено да спаси живота си. И въпреки това Грегорий пише: „Казах му дословно: «Какво зло се таи в римската държава», като преди това му бях споменал, че се надявам да се окажа лош пророк.“ Да се изрече такова нещо, бе равносилно на измяна, тъй като Юлиан беше престолонаследник на Констанций. Ако Грегорий някога е предричал подобно нещо, той сигурно го е прошепнал на ухото на Василий, когато са били в леглото.

Колкото и да е забавна забележката на Юлиан за Макрина, тя е неискрена. На съответното място ще ти кажа истината, а ти ще решиш дали е уместно да я използуваш или не. Това, което Юлиан съобщава, е вярно само донякъде. Предполагам, че е искал да защити името й, пък и собствената си чест.

От време на време виждам Макрина. Тя никога не с била красива. Сега е направо грозна. Но и аз съм погрознял. Пък и целият свят е остарял и погрознял. Обаче по онова време Макрина беше най-интересното момиче в Атина.

Юлиан Август