Юлиан

— Няма как ли? Защо? Та да не е забранено да си елинист? Поне засега още не е забранено.

В този миг тя спечели сърцето ми. Бяхме съмишленици. Гледах я, изпълнен с внезапно избликнало топло чувство, докато красивите й омацани пръсти отново посягаха към чашата ми.

— Искам да кажа, че не може да не е християнин, понеже… — Погледнах Грегорий намръщено. Не биваше да разправя кой съм. Но мисълта му течеше по друг път. — Понеже е блестящ ученик и всеки, който истински обича учението, обича Бога, обича Христа, тачи Светата троица.

— Е, аз пък не ги обичам — възрази Макрина и сваляйки чашата от устата си, я удари на масата. — Питам се дали и той ги обича.

Но аз отклоних разговора.

— Как защити Василий непорочното зачатие?

— Вчера, малко преди пладне, на стъпалата на Школата един циник го закачи на тази тема. — Грегорий говореше, сякаш историк описва подробностите на някое сражение, които цял свят жадува да научи. — Един циник, истински циник — добави той в моя защита, — спря Василий и каза: „Вие, християните, твърдите, че Христос бил роден от девица.“ Василий отговори: „Не само твърдим, а го възвестяваме на света, защото е вярно. Нашият бог е роден без земен баща.“ Обаче циникът възрази, че това било противоестествено, че всички същества се раждат само чрез свързването на мъжко с женско. Тогава Василий — междувременно се беше събрала голяма тълпа — рече: „Лешоядите се размножават без съвкупление.“ Трябваше да чуеш одобрителните викове и смеха! Циникът си отиде, а Василий стана герой дори за неверующите.

— Поне са чели Аристотел — казах меко аз.

Но това не направи впечатление на Макрина.

— Само защото лешоядите не се съвкупяват…

— Женският лешояд се опложда от вятъра. — Грегорий е един от тези хора, които обичат да разкрасяват чуждите изказвания. За съжаление той винаги изтъква очевидното и разяснява на хората това, което те вече знаят. Но Макрина не отстъпваше.

— Дори лешоядите да не се съвкупяват…

— Дори ли? Но те наистина не се съвкупяват. Това е факт.

— Видял ли е някой женски лешояд да зачене от вятъра? — Макрина започваше да се заяжда.

— Някой може и да е видял. — Кръглите очи на Грегорий бяха станали още по-кръгли от раздразнение.

— Но как може да се докаже това? Вятърът е невидим. Така че как ще определиш кой вятър, ако изобщо има такъв вятър, опложда птицата?

— Извратено същество — обърна се Грегорий към мене силно раздразнен. — Освен това, ако не беше вярно, Аристотел нямаше да каже, че е вярно, и всички ние нямаше да сме съгласни, че наистина е така.

— Не съм много убедена в логиката на това твърдение — започна замислено Макрина.

— Някой ден ще я осъдят за безбожие — опита се да подхвърли шеговито Грегорий, но шегата му не мина.

Макрина му се изсмя очарователно с тих, добродушен смях.

— Добре. Да приемем, че яйцата на лешояда се снасят от девствена птица. Какво общо има това с раждането на Христа? Дева Мария не е била лешояд, била е жена. Жените зачеват по един-единствен начин. Не виждам защо отговорът на Василий да е толкова убедителен. Каквото е вярно за лешояда, не е непременно вярно за Мария.

— Отговорът на Василий — рече Грегорий упорито — бе отговор на доводите на циника, който казваше, че всички живи същества се раждат от мъжко и женско. Е, ако едно същество не се създава по този начин — и това беше аргументът на Василий, — в такъв случай може и някое друго същество да не се зачева така и…

— Но „може“ не доказва нищо. На мен може да ми поникнат крила и да полетя към Рим. (Де да можех!) Но не ми поникват.

— Няма случай, когато на хора са пораствали крила, но има…

— Икар и Дедал… — започна храбрата Макрина, но появата на Василий ни спаси. Грегорий бе почервенял от яд, а Макрина не беше на себе си от радост.

Василий и аз се поздравихме сърдечно. Той се бе променил значително, откакто се срещнахме като юноши. Сега бе представителен мъж, доста висок и слаб. За разлика от Грегорий косата му бе ниско остригана. Закачих го за това.

— Къса коса, значи ставаш владика?

Василий ми се усмихна дружелюбно и рече тихо.

— „Отклони от мене тази чаша.“

Това е цитат от книгата за Назарянина. Но за разлика от дърводелеца Василий беше искрен. Днес той води точно такъв живот, какъвто бих искал да водя самият аз — откъснат от света отшелник, отдаден на книги и на молитви. Той е истински съзерцател и въпреки вярата му много се възхищавам от него.

Макрина, като чу, че ме нарича Юлиан, внезапно рече:

— Нали братовчедът на императора, Юлиан, щеше да идва в Атина?

Василий погледна Грегорий учудено, Грегорий му даде знак да мълчи.

— Познаваш ли принца? — попита Макрина, обръщайки се към мен.

Кимнах.

— Познавам го, но не много добре — отговорих мъдро като Солон.

Макрина поклати глава:

— Разбира се, че ще го познаваш. Нали сте били заедно в Пергам. Близнаците често говорят за него.