Юлиан

Това направи впечатление на центуриона, който ме остави на мира. Орибазий ми прошепна на ухото: „Фаларис е домакинът ни. Ето го там в средата.“ Фаларис беше едър човек с мрачно лице и присвити устни. Бях го виждал някъде преди, но не можех да се сетя къде. Орибазий ми напомни: „Той е управител на кухните. Сега, след смъртта на Евсебий, е най-богатият човек в двореца.“

Въздъхнах. Императорът е безбожно ограбван от слугите си.

Звъннаха цимбали. Схоларианци влязоха в залата, нижейки се един по един. Спряха пред Фаларис и му отдадоха чест, имитирайки императорския поздрав. Скочих разгневен на крака, но Орибазий ме дръпна назад. Фаларис прие поздрава с царствен жест, достоен за Констанций. Войниците заеха местата си покрай стената и по знак от началника си запяха любовна песен! Но следваше нещо още по-лошо.

Петдесет бедно облечени младежи влязоха в залата. Движеха се вдървено и стеснително, сякаш не знаеха какво да правят. Тогава един от схоларианците довлече един от тях пред Фаларис и го накара да падне на колене. Останалите момчета го последваха. След това евнухът им даде знак да седнат на земята срещу нас. Бях смаян. Тези младежи явно не бяха танцьори. Изглеждаха на обикновени работници, каквито човек може да види във всеки град да стоят под аркадите и да зяпат момичетата.

После в залата наблъскаха като овце същия брой млади момичета. Около мен всички „приятели на двора“ зашепнаха одобрително. Момичетата бяха изключително красиви и сковани от ужас. След като бавно обиколиха залата, наредиха им да седнат до младежите. Те също бяха облечени в обикновени дрехи, което означаваше, че не са проститутки, нито танцьорки. Забелязах, че евнусите гледаха момичетата с почти същия интерес, какъвто проявяваха и мъжете около мен. Това ме изненада, но Орибазий ме уверява, че влечението им към жените си остава и жестоко ги измъчва, особено онези, които са били скопени след пубертета. Тяхната немощ не премахва сластолюбието им.

Дойдоха музиканти, за да съпровождат танца на една трупа сирийски танцьори. Танцьорите, струва ми се, бяха добри. Играеха буйно, правеха учудващо високи скокове и извършваха похотливи движения — част от тяхното „изкуство“. Докато всички очи бяха вперени в тях, докоснах рамото на младежа пред мен. Той се стресна и се обърна назад, побледнял от уплаха. Той беше със светла кожа и сиви очи, присъщи на хората от Македония. Ръцете му бяха големи и мазолести, ноктите — черни от сажди. Изглеждаше да е ковашки чирак и нямаше повече от осемнадесет години.

— Господарю? — гласът му пресекна от напрежение.

— Защо си тук?

— Не зная, господарю.

— Но как дойде тук?

— Те… — Той посочи схоларианците. — Връщах се вкъщи от златарския пазар, където работя, и те ме спряха и ме накараха да тръгна с тях.

— Казаха ли ти защо?

— Не, господарю. Няма да ни убият, нали? — Няма по-голям ужас от това да се намери човек в непознато място, без да знае защо са го завели там.

— Не — казах аз твърдо, — нищо няма да ви сторят.

Сирийските танцьори бяха последвани от жени, които приличаха на жрици на египетския култ Сира. Въпреки че познах много от обредните жестове, предполагам, че тези жени не бяха истински жрици, а проститутки, които имитираха свещените еротични танци. Всъщност това беше нощ на пародии. Представиха всяка част от тайнството, включително и церемонията на изобилието с дървени фалоси. Последната церемония предизвика одобрителните викове на „приятелите на двора“ и възторжени въздишки и кикот от страна на евнусите. Въпреки че култът на Сира много не ми допада, обидно ми беше да гледам как се светотатствува с тези тайнства.

След като „жриците“ привършиха танца си, неколцина едри схоларианци дадоха знак на момчетата и момичетата да преминат по двойки пред излегналите се евнуси, както обикновено младите двойки се разхождат на празник в провинциалните градове. Те обикаляха така няколко минути, със затаен дъх, уплашени, като хванати в капан. След това Фаларис даде знак на една двойка да се доближи до него. Това бе сигнал другите евнуси да последват примера му и те почнаха да си избират двойки, съскайки като разгневени гъски.

Неочаквано Фаларис хвана момичето за рамото и разкъса туниката му; тя се свлече до коленете й. Хората около мен се задъхаха от възбуда, а аз дотолкова бях слисан, че не можах да помръдна. Когато девойката се опита да я вдигне, Фаларис още веднъж силно дръпна туниката, евтиният плат се скъса и остана в ръката му. Тя остана гола, неподвижна като пред жертвеник, кръстосала ръце на гърдите си. Фаларис след това се обърна към момчето и повдигна дрехата му до над корема. Всички се засмяха шумно: то нямаше нищо под туниката си. След това Фаларис хвана момчето и момичето — едното побледняло от страх, другото зачервено от смущение, — свали ги на лежанката и ги обърна с двете си ръце.

Междувременно другите евнуси бяха разсъблекли ужасените си жертви. Никой не се съпротивляваше, само един младеж инстинктивно се дърпаше от прегръдката на един евнух; един схоларианец го удари здраво с тъпото на меча по хълбока. Останалите се подчиниха.