Юлиан

— Но утре е невъзможно! При това хазната е тук, не там.

— Откарайте ги всичките в Халкедон. След това забранете на лодкарите да превозват египтяни обратно в града.

За първи път почувствувах, че съм спечелил уважението на началника на протокола. Египтяните останаха в Халкедон един месец и много досаждали на местните магистрати. След това си заминаха за Египет.

Приск: Както сигурно ще забележиш, Юлиан не казва нищо повече по халкедонските процеси за измяна, въпреки че по-горе ги споменава и обещава да ги осветли. Разбира се, той не можа да прегледа бележките си, но съм уверен, че дори да беше забелязал този пропуск, едва ли щеше изобщо да говори откровено по този въпрос. Беше позорна работа и той съзнаваше това.

Арбецио нареди да задържат около десетина от висшите чиновници на Констанций. Те всички бяха негови приятели, но това не му попречи да ги обвини в измяна. Защо? Защото всеки един от тях можеше да изобличи него. Арбецио искаше да бъде император и се беше опитал да убеди Евсебий да го признае за наследник на Констанций. Сега целта му бе да заличи дирите си.

Въпреки че официално Салуций Секунд беше председател на съда, в действителност Арбецио движеше всичко. Беше като вълк сред овце. Паладий, който упражняваше надзор върху правораздаването — един безукоризнен чиновник, — беше обвинен, че заговорничел срещу Гал; без каквито и да било доказателства той бе заточен в Британия заедно с Флоренций (висш дворцов сановник, не нашия приятел от Галия). Също така без никакви доказателства изпратиха в изгнание Евагрий, бившия управител на частната императорска хазна, Сатурнин, бивш иконом на двореца, и частния секретар Цирин. Още по-скандално беше заточаването на консула Тавър, чиято единствена вина беше, че подкрепил законния си господар Констанций, когато Юлиан навлязъл в Илирикум. Общественото мнение беше възмутено да прочете една прокламация, в която се съобщаваше, че „в годината на консулите Тавър и Флоренций, Тавър бе осъден за измяна“. Такива неща се вършат само от най-отчаяните тирани.

Преторианският префект Флоренций бе осъден на смърт, струва ми се, основателно. Той действително се опита да унищожи Юлиан, макар че ако човек иска да бъде съвсем справедлив (а кой е, когато се касае за политически въпроси?), той е изпълнявал само нарежданията на Констанций. За негово щастие съдиха го задочно. Той благоразумно изчезна същия ден, когато умря Констанций, и се появи едва няколко месеца след смъртта на Юлиан. Доживя до почетна възраст и умря в Медиоланум, богат и честит. Някои доживяват до старини, други умират твърде млади. Юлиан естествено би казал, че това е неизбежната съдба, но аз зная, че няма нищо такова, абсолютно нищо. Няма нищо предопределено в това.

Павел Веригата и Меркурий, комитът на сънищата, както и Гауденций бяха екзекутирани, както и следваше да стане. Евсебий също беше осъден на смърт и огромното му състояние бе върнато в хазната, откъдето го беше откраднал. След това обаче бе извършено най-голямото безчинство. От всички видни държавници на нашето малодушно време единствен Урсул винаги имаше смелостта да изказва мнението си без оглед на последиците. Урсул напълно разбираше подбудите на Арбецио. Той осъди процесите. И заяви това на всеослушание. За голяма изненада на всички Арбецио нареди да задържат Урсул.

Процесът бе гнусна история. Хора, които са присъствували, ми разказаха, че Урсул жестоко подигравал Арбецио, злъчно се присмивал на амбициите му, предизвикателно настоявал съдът да открие доказателства, че е изменил на Юлиан или че по някакъв начин е свързан със смъртта на Гал. Казвам „разказаха ми“, защото не можах сам да видя протоколите по делото — те бяха изчезнали. Можах обаче да говоря откровено с Мамертин, който с погнуса присъствувал на този зловещ фарс. Той ми разправи какво се бе случило, без да оправдава себе си. Подобно на останалите членове на съда, както и самият Юлиан, той бил подведен от упорития Арбецио и трябва да носи своя дял от отговорност.

Срещу Урсул представили лъжливи доказателства, но те били толкова зле скърпени, че той успял да ги обори и да накара съдът да ги отхвърли. При това положение дори Арбецио е щял да се откаже от обвиненията си, ако не е имал едно последно оръжие. Делото било гледано от военен съд в лагера на два легиона. Урсул беше изключително непопулярен сред войската заради забележката си, която бе направил, когато обикалял развалините на Амида: „Вижте колко храбро нашите граждани са пазени от тази войска, чиято издръжка ни разорява.“

Внезапно Арбецио напомнил на Урсул тези негови думи. Незабавно присъствуващите офицери и войници вдигнали страшна глъчка, искайки главата на Урсул. И я получили. След един час той бил екзекутиран.

Когато през януари пристигнах в града, само за това се говореше. Попитах Юлиан за процеса, но той отговаряше уклончиво.

— Не знаех какво става. Поверих всичко в ръцете на Салустий. И аз като всички бях изненадан.

— Но те действуваха от твое име.

— Всеки селски писар действува от мое име. Аз ли съм отговорен за всички неправди?