Юлиан

Скоро след като влязох в столицата, трябваше да се справя с един крайно неприятен инцидент. Старият ми учител, владиката Георгий, беше най-сетне наследил Атанасий като владика в Александрия. Никак не се изненадах, че Георгий се е оказал непопулярен духовник. Държал се властно и деспотично към всички. Стигнало се до открит конфликт, когато заповядал да разрушат едно светилище, посветено на Митра, за да построи костница върху основите му. Когато нашите братя основателно се оплакали от това оскверняване на храма, Георгий им показал разни черепи и кости, както и някакви срамни предмети, като излъгал, че те са останки от човешки жертвоприношения, намерени в светилището на Митра. Каква гнусна история!

Преследвайки неотклонно всички онези, които продължавали да следват учението на Атанасий, Георгий си спечелил и омразата на Атанасиевите привърженици. Александрийците не можели да го търпят. Когато най-сетне научили, че неговият покровител Констанций е мъртъв, тълпата нахлула в двореца на владиката и го убила. Завързали тялото му за една камила и го влачили през целия град до брега, където го изгорили и хвърлили пепелта в морето. Това се случило на 24 декември. Когато научих за това събитие, изпратих до града остро послание, с което го заплаших с наказание. Магистратите се извиниха и обещаха да поддържат реда. Наскоро след това в града се появил Атанасий, следван от фанатична сган последователи, и отново заел мястото си във владишкия дворец. Първата му проява била да „покръсти“ жената на моя управител. Това вече беше прекалено. Отново изпратих Атанасий на заточение, като ясно дадох да се разбере, че връщането от изгнание не означава да се възстанови властта на свалени владици, особено на онези, които са смъртни врагове на елинската религия.

По това време наследих библиотеката на Георгий, безспорно най-добрата в Азия. Особено съм привързан към тази библиотека, тъй като фактически тези книги оформиха възгледите ми. В момента имам при себе си Плотиновите съчинения, които наследих от Георгий. Останалите книги оставих в Константинопол като начало на Юлиановата библиотека.

Едиктът от 4 февруари подействува добре, макар владиците, привърженици на Арий, да се оплакваха, че позволявайки на Атанасиевите им братя да изповядват вярата си, аз съм създал условия да пламнат верски разпри, които неизбежно биха отслабили галилейската организация. Съвършено вярно! Сега ще се изядат едни други. Поисках също така да бъдат върнати всички земи и сгради, които галилеяните са отнели от нас в течение на годините. Давам си сметка, че това ще създаде известни затруднения, но няма друг начин за действие. Готов съм да се справя с всякакви смутове.

На 22 февруари издадох друг едикт, с който запазих само за себе си правото да пътувам на държавни разноски. Владиците, които непрестанно шареха нагоре-надолу из страната, заплашваха да я опропастят.

(Бележка: Да се приложи пълен списък на едиктите ми през годината. Те, разбира се, се пазят в архивите, но добре е и тук да се изброят.) Междувременно искам да се спра само на най-важните събития през шестмесечния ми престой в Константинопол.

Към края на февруари съвсем случайно научих, че Ветий Агорий Претекстат и жена му били в града. Той е водачът на елинистите в Рим, а жена му, Акония Паолина, е посветена във всички тайнства, достъпни за жените, и същевременно е първожрица на Хеката. Много ми се искаше да ги срещна.

Претекстат е дребен, слаб човек, с дълга побеляла коса и изтънчени черти. Акония е малко по-висока от мъжа си, яка и червендалеста като галска жена, въпреки че е потомка на много старо римско семейство. И двамата, особено Акония Паолина, са във възторг от делото, което съм подел:

— В нашия храм на Хеката имаме голям наплив от хора. Наистина забележително! И всичко се дължи на теб. Миналата година едва успявахме да намерим човек, който желае да бъде посветен в тайнствата, а сега… Ето, съобщават ни от Медиоланум, от Александрия, от Атина, отвсякъде, че жените просто се тълпят в нашите храмове. Единствено отстъпваме по брой на новопосветените в тайнствата на Изида. Въпреки че почитам тази богиня (сама съм посветена в някои тайнства), струва ми се, че култът на Хеката привлича по-издигнати жени. Надявам се, че и тук ще можем да издигнем храм на Хеката.

— Ще издигнете, ще издигнете, разбира се — извиках аз възхитен. — Искам всяко божество да бъде представено тук, в столицата.

Лицето на Акония Паолина засия. Претекстат се усмихна тържествено.

— Ежедневно, ежечасно се молим да успееш — рече той бавно.

Около час тримата беседвахме щастливо, изпълнени с чувство за пълно единение, което само посветените в тайнствата могат да изпитат. Бяхме като едно същество. След това се занимахме с работата, която ни чакаше.

— За да победим галилеяните, просто трябва да имаме подобна организация.

Претекстат се съмняваше.