Читаем Юлиан полностью

От двадесет години се мъча да си обясня една подробност: изливането на мед върху половите органи на ковашкия чирак. Какво точно е възнамерявал да прави евнухът? Какво е трябвало да прави момичето? И за какво е бил този мед? Имам известни предположения, разбира се, но никога не ще зная с положителност, тъй като Юлиан прекратил оргията твърде рано. Уверен съм в едно — евнухът е бил готвач, свикнал да използува мед като подправка, когато готви дивеч. Очевидно е действувал по навик.

Либаний: Тази склонност към разврат у Приск е неочаквана проява на старческото му оглупяване. Аз не съм забелязвал у себе си „нещо от Тиберий“; по-скоро обратното.

<p>XVII</p> Юлиан Август

Констанций рядко говореше на сената по простата причина, че не можеше да говори по-продължително време, без да почне да заеква или да направи някои граматическа грешка, или да изтърси някоя безсмислица. И вследствие на това почти не стъпваше в сената. В редките случаи, когато имаше работа със сенаторите, предпочиташе да ги събере в тронната зала на двореца Дафне, където можеше да се обърне към тях неофициално.

Аз се върнах към старите обичаи, подражавайки на Октавиан Август, който бил щастлив да бъде пръв гражданин. На първи януари пресякох площада, за да присъствувам на заседанието на съвета като негов член. Сенаторите проявиха задоволство от този жест и през останалите месеци, когато се намирах в града, често ходех на заседанията им. Няма нужда да добавям, че в тези случаи винаги говорех пред сената.

Обичайно е встъпващите в длъжност консули да устройват игри и състезания. Мамертин организира тридневни надбягвания с колесници в хиподрума, които посетих в знак на уважение към консула. Самите състезания ми се видяха нескончаеми, но тълпите ми бяха интересни. Винаги ме поздравяваха с оглушителен рев; казваха ми, че през двадесет и пет годишното си царуване Констанций нито веднъж не е бил приветствуван така възторжено. Тъй като го чух от няколко души, може би е вярно, а не е просто ласкателство.

През първия ден на състезанието разгледах с интерес произведенията на изкуството, които Константин е поставил в средата на хиподрума — обелиски, колони, бронзови паметници. Един от тях е особено красив — висока колона, образувана от три сплетени бронзови змии, на която е поставен златен триножник, а върху него — златна купа; посветен е от гърците на Аполон Делфийски в знак на благодарност за победата им над персийците. Константин ограбил дори най-светите реликви, за да украси града си. Някой ден ще ги върна в храмовете, откъдето са ги взели. Както си мислех за Делфи, ми хрумна една идея. Обърнах се към Орибазий:

— Трябва да се допитаме до оракула.

— Кой оракул? — Орибазий твърди, че съм уплашил бъдещето с гадатели, оракули и жертвоприношения.

— Делфийския. Единствения.

— Съществува ли още?

— Трябва да разбереш.

Орибазий се засмя.

— Сега ли да тръгна, преди да са завършили игрите?

— Не. Но ти и без това искаше да посетиш Гърция. Ако отидеш там, отбий се при оракула и постави въпроса на жрицата Пития.

Той се съгласи. Питахме се как да формулираме въпроса си към жрицата, когато доведоха една група роби, за да бъдат освободени. Това е древен обичай, с който се ознаменува новата година и встъпването в длъжност на консулите. Робите се наредиха в редица вред императорската ложа и аз с готовност изрекох формулата, с която се освобождаваха. Тълпата ахна от изненада. Аз се смутих. Мамертин, който седеше от дясната ми страна, се разсмя.

— Августе, обикновено консулът освобождава робите, както и устройва игрите.

Силно смутен, извиках на народа:

— Налагам си глоба четвърт талант злато, загдето си присвоих правата на консула.

Приеха думите ми със смях и поздравления; струва ми се, те направиха добро впечатление.

На 4 февруари обявих верска свобода в империята. Всеки можеше да почита което си иска божество, по какъвто си иска начин. Култът на галилеяните не беше вече държавна религия и свещениците на галилеяните не се освобождаваха от държавни данъци и обичайните градски налози. Също така върнах от изгнание всички владици, заточени от Констанций. Дори позволих на страшния Атанасий да се върне в Александрия, въпреки че не възнамерявах отново да го направя владика. Между онези, които се върнаха от заточение, беше и Едий, същият, който беше представил благоприятен доклад на Гал за мен. Винаги ще му бъда задължен.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих интриг
100 великих интриг

Нередко политические интриги становятся главными двигателями истории. Заговоры, покушения, провокации, аресты, казни, бунты и военные перевороты – все эти события могут составлять только часть одной, хитро спланированной, интриги, начинавшейся с короткой записки, вовремя произнесенной фразы или многозначительного молчания во время важной беседы царствующих особ и закончившейся грандиозным сломом целой эпохи.Суд над Сократом, заговор Катилины, Цезарь и Клеопатра, интриги Мессалины, мрачная слава Старца Горы, заговор Пацци, Варфоломеевская ночь, убийство Валленштейна, таинственная смерть Людвига Баварского, загадки Нюрнбергского процесса… Об этом и многом другом рассказывает очередная книга серии.

Виктор Николаевич Еремин

Биографии и Мемуары / История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
1917 год. Распад
1917 год. Распад

Фундаментальный труд российского историка О. Р. Айрапетова об участии Российской империи в Первой мировой войне является попыткой объединить анализ внешней, военной, внутренней и экономической политики Российской империи в 1914–1917 годов (до Февральской революции 1917 г.) с учетом предвоенного периода, особенности которого предопределили развитие и формы внешне– и внутриполитических конфликтов в погибшей в 1917 году стране.В четвертом, заключительном томе "1917. Распад" повествуется о взаимосвязи военных и революционных событий в России начала XX века, анализируются результаты свержения монархии и прихода к власти большевиков, повлиявшие на исход и последствия войны.

Олег Рудольфович Айрапетов

Военная документалистика и аналитика / История / Военная документалистика / Образование и наука / Документальное