Юлиан

Погребалната церемония се състоя в сградата, която галилеяните наричат църквата „Светите апостоли“, изградена на четвъртия от хълмовете на града. Зад нея Константин построил кръгъл мавзолей, подобен на този на Октавиан Август в Рим. Тук почиват неговите останки и тези на тримата му синове. Лека им пръст.

За моя голяма изненада погребението на смъртния ми враг доста ме развълнува. Може би една от причините бе, че съм безбрачен и с мен свършва нашият род. Но това не беше съвсем сигурно, защото вдовицата на Констанций беше бременна. Видях я отдалеч между присъствуващите, цяла загърната с воали. След няколко дни й дадох аудиенция.

Приех Фаустина в стаята, в която Констанций се обличал. На мен тя ми служи за кабинет, защото всичките й стени са покрити с долапи, в които държали многобройните му туники и мантии. Сега в шкафовете съм наредил книгите си.

Когато Фаустина влезе, аз станах и я поздравих като роднина. Тя коленичи. Вдигнах я и й предложих стол; и двамата седнахме.

Тя е енергична жена с орлов сирийски нос, синкавочерна коса и сиви очи — доказателство, че в жилите й тече готска или тесалийска кръв. Тя явно се страхуваше, въпреки че аз се постарах, доколкото мога, да я успокоя.

— Нямаш нищо против, надявам се, че те приемам тук — казах аз и посочих редицата от шивашки манекени край стената, мълчаливо напомнящи за човека, когото са представлявали.

— Където е угодно на августа — отвърна тя официално. После се усмихна. — Впрочем никога преди не съм била в двореца.

— Вярно. Ти се омъжи в Антиохия.

— Да, господарю.

— Съжалявам, че ти напомних за твоята загуба.

— Такава е била волята на небесата.

Съгласих се, че действително е така.

— Къде ще живееш, принцесо? — Така бях решил да се обръщам към нея. „Августа“ щеше да бъде съвсем неподходящо.

— Ако е угодно на моя господар, в Антиохия. Тих живот. Далеч от обществото. Сред семейството си. Сама. — Тя изричаше всяко от тези изречения, сякаш хвърляше монети в краката ми.

— Където пожелаеш, принцесо. В края на краищата ти си последната ми жива роднина и… — с най-голямата възможна деликатност посочих корема й, който се издуваше под черното й наметало. — Ти носиш последното дете от нашия род. Това е голяма отговорност. Ако не беше ти, родът на Флавиите щеше да свърши.

За миг видях страх и подозрение в сивите й очи; след това тя сведе поглед и шията й порозовя:

— Надявам се, господарю, да имаш много деца.

— Няма да имам деца — казах аз твърдо. — Твоят син или дъщеря ще продължат рода ни.

— Когато мъжът ми умираше, той ми каза, че ще бъдеш справедлив и великодушен, господарю.

— Ние се разбирахме един друг. — Не можех да не добавя: — Донякъде.

— Мога ли да се оттегля?

— Разбира се. Завещанието на Констанций ще бъде уважено. — Аз станах. — Съобщи ми, когато се роди детето. — Тя целуна наметалото ми и се разделихме.

От Антиохия редовно ми изпращат доклади за нея. Считат я горда и капризна, но не била склонна към заговори. Тя ме мрази, защото не й дадох титлата августа. Впрочем за голямо мое облекчение тя роди момиченце. Кръстиха го Флавия Максима Фаустина. Интересно какво ще излезе от нея.

Либаний: Флавия или Констанция Постума, както я наричаме, е изключително чаровна, много прилича на майка си и е близка моя приятелка. Тя се омъжи за император Грациан и сега те живеят в Августа Тревирорум. Така че дъщерята постигна това, което майката не можа — да стане августа, която да царува със съпруга си. Фаустина много се гордее с дъщеря си, макар че, когато я видях миналия месец, тя беше донякъде засегната, защото не е била поканена да посети императрицата на Запада. Очевидно грижовното дете е счело, че едно дълго пътуване ще бъде прекалено уморително за майка му. Пък и както казах на Фаустина — децата искат да имат свой живот и ние трябва да не се дразним от това. Дори й заех единствения си екземпляр от краткия ми философски трактат „Дългът към родителите“; и това ми напомня, че тя още не ми го е върнала.

Що се отнася до Грациан, за всички ни той е герой, макар че е, уви, благочестив християнин. Когато се издигна до принципата, той се отказа от титлата Понтифекс Максим44. Това е първият император в историята, който прави подобна стъпка — зловещо предзнаменование. Трябва да се отбележи, че миналата година, когато Грациан избра Теодосий за август на Изтока, той даде на тъща си Фаустина почетната титла августа. Всички много се зарадвахме.

Юлиан Август

След като Фаустина си отиде, пратих да повикат бръснар. Не се бях подстригвал, откакто бях тръгнал от Галия, и вече бях заприличал на някой варварин; имах вид по-скоро на пан, отколкото на философ. Преглеждах списъка на дворцовите служители, когато в стаята влезе един човек, облечен като персийски посланик. Златните му пръстени, брошката му, обсипана със скъпоценни камъни, накъдрената му коса така ме сепнаха, че едва не скочих на крака. Но той не беше персийски посланик, а просто бръснар. Не знаех какво да му кажа.

— Наредих да пратят бръснар, не бирник — избъбрих аз смаян.

Но той прие думите ми спокойно, като шеговита забележка.