Истински пари

— Има ли резервни ключове?

— Възможно е да са в офиса на председателя, сър — отвърна Плюнка.

— Виж…, Робърт. Искам да се прибереш и да се наспиш спокойно. Аз лично ще открия ключовете и ще превъртя всяка ключалка, която открия. Сигурен съм, че г-н Непреклон ще се появи утре, а ако отново го няма, ще свикаме съвещание на старшите чиновници. Така де, хаха, вие всички сигурно сте наясно какво трябва да се прави!

— Е, да, разбира се. Само че… ами… обаче… — чиновникът не се доизказа.

Обаче, няма втори г-н Непреклон, довърши Влаго вместо него наум. А г-н Непреклон вероятно прехвърляше своите отговорности на подчинените си, със същата готовност, с която стрида би танцувала танго. Какво, по дяволите, щяха да правят без него?

— Служителите още не са си тръгнали? Значи дори на банкерите им се налага да работят до късно — чу се глас откъм вратата. — Чувам, че пак си оплескал нещата.

Това, разбира се, беше Прелест Дивна и, разбира се, имаше предвид: „Здравей, радвам се да те видя!“.

— Изглеждаш зашеметяващо — каза й Влаго.

— Да, знам — отвърна тя. — Какво става? Файтонджията ми каза, че персоналът ти напуснал банката вкупом.

По-късно Влаго си мислеше: точно в онзи момент нещата се бяха объркали.

Човек трябва да обуздава слуховете, преди да са плъзнали навсякъде. В онзи момент той трябваше да съобрази как е изглеждало отстрани това масово бягство на персонала от банката. След това трябваше да се втурне презглава към офиса на Таймс, да хване юздите овреме и да извърти нещата в правилната посока без да губи никакво време. Но Прелест Дивна наистина беше изглеждала зашеметяващо. Пък и какво толкова се беше случило — нервите на един служител не бяха издържали и той беше напуснал сградата. Какви заключения биха могли да си извадят хората от подобна случка?

Отговорът, разбира се, беше: какви ли не.

Той усети нечие присъствие зад гърба си.

— Г-н Муштак, шър.

Влаго се обърна. Видът на Игор беше дори по-отблъскващ, след като миг преди това пред погледа му се беше намирала Прелест Дивна.

— Игор, моментът наистина не е подходящ… — подхвана Влаго.

— Жнам, че пришъштвието ми ижвън поджемието е недопуштимо, шър, но гошподин Менгеме кажва, че ришунката му е жавършена. Ижглежда чудешно.

— Това пък какво беше? — зачуди се Прелест Дивна. — Мисля, че почти успях да схвана две думи.

— О, долу в мазето има един човек, който в момента проектира първата доларова банкнота. За книжните пари.

— Така ли? Това бих искала да го видя.

— Сериозно?

Гледката наистина беше забележителна. Влаго огледа образците за предница и гръб на банкнотата. Под наситено бялата светлина, осигурена от Игор, те изглеждаха плътни като сладкиш от сливи и по-сложни от джуджешки договор.

— Ще изкараме толкова много пари — каза Влаго на глас. — Отлична работа Бух… г-н Менгеме!

— Мисля да си запазя името Бухльо — осведоми го художникът нервно. — Все пак, достатъчно е да се смени само фамилията.

— Ама, разбира се — съгласи се Влаго. — Сигурен съм, че градът гъмжи от хора на име Бухльо.

Той погледна Хюбърт, който, качен на стълба, се взираше в стъкларията безутешно.

— Как върви, Хюбърт — попита Влаго. — Парите продължават ли да се движат по разписание?

— Какво? О, да, чудесно. Чудесно, чудесно — отвърна Хюбърт и за малко да се изтърси с все стълбата, докато припряно слизаше от нея. Той огледа Прелест Дивна с изражение на смътна паника.

— Хюбърт, това е Прелест Дивна Добродуш — каза Влаго, преди домакинът им да хукне да се спасява. — Тя е моя годеница. Тя е жена — допълни той, като прецени смутения поглед отсреща.

Прелест Дивна протегна ръка и каза:

— Здравей, Хюбърт.

Хюбърт се втренчи в нея.

— Всичко е наред, Хюбърт, можеш да й стиснеш ръката — увери го Влаго. — Хюбърт е икономист. Това е същото като алхимик, но не толкова разрушително.

— Значи си запознат със законите на паричния поток, Хюбърт? — попита Прелест Дивна и разтърси отпуснатата му ръка.

Накрая Хюбърт изглежда си възвърна дар слово.

— Заварих хиляда деветдесет и седем съединения — каза той. — И издухах Закона за намаляващите обороти.

— Сигурна съм, че никой друг преди теб не е съумял да го постигне — коментира тя.

Хюбърт се оживи. Значи не било толкова трудно!

— Ние тук не правим нищо нередно, да знаете! — увери я той.

— Убедена съм, че е така — отвърна Прелест Дивна и опита да си измъкне ръката.

— Обаче можем да проследим всеки долар в града. Възможностите са безкрайни! Но, но, но, ъм, ние, разбира се, по никакъв начин не нарушаваме естествения ред!

— Това е чудесно, Хюбърт — каза тя и задърпа по-силно.

— Естествено, има още неща за доизпипване. Но ние много се стараем! Не е като нещо ужасно да се е случило, само защото ние тук сме отворили някой клапан, нищо подобно!

— Колко вълнуващо! — Прелест Дивна подпря свободната си ръка на рамото на Хюбърт и накрая успя да се измъкне от неговата мъртва хватка.

— Ние ще тръгваме, Хюбърт — обади се Влаго. — Продължавай все така. Гордея се с постиженията ти.

— Наистина ли? — искрено се учуди Хюбърт. — Г-н Козмо смята, че съм луд и искаше леличка да изхвърли Глупър на боклука!