Истински пари

Влаго върна поглед върху черпака и сред внезапно обзелото го облекчение осъзна, че няколко отделни необичайни факта се борят да привлекат вниманието му.

Заемам тази служба само от седмица. Човекът, от когото буквално завися, избяга от тук с крясъци. Ще бъде разобличен като престъпник. Това е агнешка главичка…

И, благодарение на съобразителния Еймсбъри, очите й бяха прикрити с тъмни очила.

Глава 9

Гепи се бори със зъбите си — Теологични размисли — На това му се казва забавление — Вълшебната играчка на Г-н Каприз — Дневниците на сър Джошуа — Навлизане в банкерството… с взлом — Полицейски умове — Какво за златото? — Гепи загрява — Професор Угоен се завръща, уви — Влаго си брои благословиите — Върколакът е разкрит — Сплот: отразява се чудесно — Време за молитви

— Извинете ме, преподобни, но е време да затваряме — гласът на мадам Хаузър наруши съня на Гепи. — Сутрин отваряме в девет — добави тя с неприкрита надежда.

Гепи отвори очи. Топлата зала и равномерното тиктакане на стенния часовник го бяха приспали. Мадам Хаузър стоеше пред него, но не великолепно гола и розова, както в съня, който беше прекъснала, а облечена в семпло кафяво палто и с неподходяща шапка с пера.

Внезапно разбуден, Гепи зарови в джобовете си за ченетата. Не смееше да ги оставя да се ширят в устата му, когато е заспал. Обзет от непривично смущение, той се извърна, докато се бореше да ги вкара в устата си, а после и да ги вкара в правилното положение. В отчаянието си, той ги измъкна и няколко пъти яростно ги удари в подлакътника на стола, за да пречупи ината им, преди отново да ги натика в устата си.

— Ушжг! — каза Гепи и сам се зашлеви през лицето. — Благодаря ви, мадам — успя да произнесе накрая, като попиваше устата си с кърпичка. — Съжалявам, че станахте свидетел на тази гледка, зжаклевам се, собствените ми зъби ще ме превърнат в мъченик.

— Не исках да ви безпокоя — продължи мадам Хаузър, чието ужасено изражение вече избледняваше. — Предположих, че имате нужда от сън.

— Не сън, мадам, а съзерцание — поправи я Гепи и се изправи. — Бях се отдал на размисли за пропадането на неправдата и възхода на божественото. Понеже не е ли писано, че последните ще станат първи, а първите последни?

— Да знаете, мен това винаги малко ме е притеснявало — призна си мадам Хаузър. — Така де, какво ще стане с хората, които не са точно първи, ама и не са съвсем последни. Нали се сещате… тези, дето правят каквото могат, но се движат някъде по средата.

Тя се запъти към вратата, с което му подсказа, че трябва да я последва, макар и не толкова деликатно, колкото й се искаше.

— Действително, Бърнис, каква главоблъсканица — Гепи тръгна след нея. — Светите текстове не споменават нищо по въпроса, но аз съм убеден, че…

Гепи сбърчи чело. Рядко го бяха вълнували религиозни въпроси, а този беше особено заплетен. Той обаче бързо съобрази как да продължи, сякаш цял живот само това беше правил.

— Мисля, че те ще продължат да се движат все така по средата, но вероятно в противоположната посока!

— Ще тръгнат назад към последните? — притесни се тя.

— Да, скъпа моя, но припомнете си че тогава те ще са станали първи.

— Ама, разбира се, не ми беше хрумвало. Това май е единственият начин да се подредят нещата, освен ако първоначалните Първи не решат да изчакат Последните да ги настигнат.

— Това вече би било истинско чудо — съгласи се Гепи, докато тя заключваше вратата.

Вечерният въздух беше остър и неприятен. След уюта на вестникарския архив идеята за поредна нощ, прекарана в долнопробния мотел на Маймунската улица, изглеждаше двойно по-отблъскваща. В момента Гепи се нуждаеше от свое лично чудо и му се струваше, че то, като че ли вече се оформя.

— Преподобни, предполагам не ви е лесно да си намирате подслон — каза мадам Хаузър.

Гепи не успяваше да различи изражението й в сумрака.

— О, но аз имам вяра, сжзестро — каза той. — Ако Ом не ни навести лично, той изсжпраща… Арргх!

Точно сега ли! Една пружина се беше изплъзнала! Това беше живо наказило!

Но колкото и да беше болезнено, това можеше да се окаже в негова полза. Защото мадам Хаузър внезапно беше придобила изражението на жена, решена да извърши добро дело, каквото ще да става. Обаче как само болеше; беше изплющяла право през езика му.

Зад тях някой се обади.

— Извинете, не можах да не забележа… Вие сте г-н Гепи, нали не греша?

Вбесен от непоносимата болка, Гепи се извъртя, готов да сее смърт, но мадам Хаузър го изпревари.

— Преподобният Гепи, ако обичате, благодаря.

Юмруците на „Препедобния“ се отпуснаха.

— Да, азж сшъм — изломоти той и срещна погледа на блед младеж в старомодна чиновническа униформа.

— Казвам се Ейдотук — каза младежът. — Ако вие действително сте Гепи, познавам един заможен човек, който много би искал да ви види. Току виж ви излязъл късметът днес.

— Тъй ли било? Ако този заможен господин сше казжва Косзмо, азж също много бих искал да го видя. Току виж и двамата излезем късжшметлии днес.