Истински пари

— Благодаря, сър. Наистина, чудесно улегнаха.

Ветинари се загледа замислено в папките пред себе си.

— Г-н Непреклон, г-н Непреклон, г-н Непреклон — каза той. — Тайнственият г-н Непреклон. Без него Кралската банка би била в много по-тежко положение, отколкото й се е случвало да бъде. А сега, с неговото напускане, тя вероятно ще рухне. Всичко се върти около него, води се по неговия ритъм. Старият Охол се страхуваше от него, сигурен съм. Казваше, че според него Непреклон е…

Ветинари не се доизказа.

— Сър? — подкани го Дръмнот.

— Нека просто приемем, че той всячески се е доказал като образцов гражданин — каза вместо това Ветинари. — Миналото е опасна територия, нали така?

— Все още нямаме отворено досие на негово име, сър.

— Никога не е привличал внимание. Единственото, което знам със сигурност е, че е пристигнал тук като дете, с фургон, собственост на пътуващи счетоводители…

— Ама как така пътуващи? Като врачките и калайджиите? — попита удивен Влаго, докато файтонът ги люлееше по все по-тесните и тъмни улички.

— Предполагам, че може и така да се каже — съгласи се г-ца Драперия, но сравнението явно не й допадна. — Те правят дълги, как да кажа, обиколки. Маршрутът им минава високо в планините. Там където спрат, извършват счетоводни услуги за малки местни фирми, помагат на хората да си изчислят данъците, такива неща — тя прочисти гърло. — Някои пътуват с целите си семейства. Вероятно водят чудесен живот.

— Всеки ден, нов тефтер — кимна Влаго с разбиране. — А нощем, щастливо опиянени с бира, счетоводителите танцуват полка под звуците на акордеона…

— Така ли? — попита г-ца Драперия неуверено.

— Не знам, но за тяхно добро се надявам да е така — отвърна Влаго. — Във всеки случай обяснява доста. Явно е имал амбиции. Защото по пътя, на какво друго е могъл да се надява, освен да му дадат да управлява фургона.

— Бил е на тринадесет — г-ца Драперия шумно си издуха носа и обърна обляно в сълзи лице към Влаго. — Толкова е тъжно. Нещо ужасно се е случило в миналото му, г-н Мусташ. Казват, че един ден някакви мъже дошли в банката и поискали…

— Ей го на, Пансионът на г-жа Кейк — извика кочияшът и рязко дръпна юздите. — Туй прави единайсе’ пенса и хич не ме молете да ви чакам, ’щото тукашните апаши ше качат добичето на тухли и ше му отмъкнат подковите, докато се огледам.

Вратата на пансиона им отвори най-обилно покритата с коса жена, която Влаго изобщо беше виждал, но в района на Брястовата улица човек се научава да не обръща внимание на такива неща. Всички знаеха, че г-жа Кейк приема новопристигналите в града немъртви и им осигурява сигурен, спокоен подслон, докато успеят да се изправят на краката си, колкото и на брой да бяха въпросните крака.

— Г-жа Кейк? — попита Влаго.

— Майка е на църква — отвърна жената. — Предупреди ме да ви очаквам, г-н Мустак.

— Доколкото знам имате наемател на име Непреклон?

— Банкерът? Стая седем на втория етаж. Но мисля, че не е тук в момента. Да не би да му се е случило нещо лошо?

Докато Влаго обясняваше ситуацията, той забеляза как в сенчестата вътрешност на сградата множество врати се отварят, колкото някой да надникне иззад тях. Въздухът беше изпълнен с острата миризма на дезинфектант. Г-жа Кейк считаше, че чистотата е по-възвишена и следва да се съблюдава по-строго от каквато и да било божественост. Освен това, ако не беше всепроникващата миризма на бор, половината й наематели биха подивели от миризмата на другата половина.

И насред тази обстановка беше скътана безличната малка стая на г-н Непреклон, главен касиер. Жената, която сподели, че името й е Людмила, неохотно се съгласи да им отключи с универсален ключ.

— Той е един от най-добрите ни клиенти — каза тя. — Никога не ни е създавал проблеми.

Един поглед беше достатъчен да се възприеме цялото помещение: тясна стая, тясно легло, чисти дрехи, окачени по закачалки на стените, комплект кана и леген за миене, несъразмерно огромен гардероб. С времето хората са склонни да събират какви ли не дреболии. Явно това не важеше за г-н Непреклон. Освен, разбира се, ако не беше струпал всички събрани дреболии в гардероба.

— Повечето ви постоянни наематели са немър…

— Алтернативно живи — рязко го прекъсна Людмила.

— Да, разбира се. Затова, разбирате ли, чудно ми е… защо г-н Непреклон живее тук?

— Г-н Муфтак, какво намеквате? — намеси се г-ца Драперия.

— Трябва да признаете, че това е доста необичайно — защити се Влаго.

И понеже тя вече беше достатъчно разстроена, той реши да не добавя: няма нужда да намеквам каквото и да било. Фактите сами говорят. Висок. Мрачен. Пристига на работа преди изгрев, тръгва си след залез слънце. Г-н Каприз ръмжи по него. Има мания да брои и да изпипва най-дребните детайли. От самото му присъствие хората деликатно ги побиват тръпки, заради което пък се чувстват леко гузни. Спи на дълго тясно легло. Живее в Пансиона на г-жа Кейк, който е известно свърталище на вампири. Никак не е трудно да се навържат фактите.

— Това да няма нещо общо с мъжа, дето го посети онази вечер? — попита Людмила.

— Кой мъж имате предвид?