Истински пари

— Не ми казвай, че не се изплаши, поне за момент — подхвърли Влаго, когато двамата вече се бяха разположили във всекидневната с красивия мраморен под. По-точно Прелест Дивна се беше разположила. Влаго претърсваше.

— Нямам представа за какво говориш — отрече тя, а той отвори пореден скрин.

— Големите не са създадени, за да бъдат свободни и често не знаят как да… реагират.

— Но се учат. Тя никога не би наранила кучето — заяви Прелест Дивна, като го гледаше как се щура наоколо.

— Не отричай, че същата мисъл ти хрумна и на теб. Много добре те чух как й каза, там какво беше: „Остави черпака и бавно отстъпи назад“ — Влаго дръпна някакво чекмедже.

— Търсиш ли нещо?

— Банкови ключове. Връзката трябва да е тук някъде.

Тя се изправи и се включи в търсенето. В противен случай трябваше да продължат да спорят за Гладис. Освен това апартаментът имаше огромно количество шкафове и чекмеджета, а те трябваше да правят нещо докато вечерята им стане готова.

— Този ключ за къде е? — попита Прелест Дивна само след секунди.

Влаго се обърна към нея. Тя държеше ключодържател с единствен сребрист ключ.

— Не, трябва да са цяла връзка. А този къде го намери?

Тя посочи голямото бюро.

— Просто докоснах тук отстрани и… Хм, този път не се получи…

На Влаго му отне повече от минута да намери скрития механизъм, който отваряше малкото чекмедже. Когато беше затворено, то се сливаше напълно с дървената плоскост.

— Трябва да е за нещо важно — каза той и се запъти към друго бюро. — Може би останалите ключове са прибрани отделно. Виж дали ще откриеш какво отключва. Тук съм като на хотел. Не знам какво има и в половината от всички тези чекмеджета.

Влаго се беше заел да претърсва съдържанието на другото бюро, когато чу зад гърба си прещракване и изскърцване. Прелест Дивна се обади с равен глас.

— Нали беше казал, че сър Джошуа имал навик да забавлява млади дами тук?

— Така излиза, да. Защо?

— Ами, ето на това му викам аз забавление.

Влаго се обърна. Вратата на солиден скрин зееше отворена.

— О, не — успя да каже той. — Какво е всичко това?

— Шегуваш ли се?

— Да, добре де, ясно какво е. Просто… всичко е толкова… черно.

— И кожено — допълни Прелест Дивна. — И отчасти гумено.

Те се приближиха до новооткрития музей на изобретателната еротика. Част от предметите, освободени от отворената врата, се разгъваха, плъзгаха, а в някои случаи и подскачаха по пода.

— Това например… — Влаго смушка с пръст един артефакт, които издаде остър скърцащ звук. — Да, това е гумено. Определено е гумено.

— Това обаче изглежда напълно безформено — посочи нещо друго Прелест Дивна. — Въображението на стареца трябва да се е изчерпило.

— По-скоро въображението му е изчерпило всяка възможна идея. Мисля, че е бил на осемдесет, когато е починал — коментира Влаго.

Дълбоко в натрупаната камара пластовете се разместиха, изгубили баланс, и на пода се изсипа пореден кожено-гумен поток.

— Браво на него — каза Прелест Дивна. — Отзад се виждат и два рафта с книги — продължи тя, докато проучваше дълбините на скрина. — Ето там, точно зад това интересно седло и камшиците. Четиво преди сън?

— Не ми се вярва — отвърна Влаго, като изтегли една подвързана с кожа книга и я разгърна на случайна страница. — Изглежда това са дневниците му. Писани години наред. Леле боже, десетилетия наред!

— Хайде да ги публикуваме. Ще ни донесат цяло състояние — предложи Прелест Дивна и срита камарата. — Естествено с голи корици.

— Не, не ме разбираш. Тук може би се споменава нещо за г-н Непреклон! Той крие нещо… — Влаго прокара пръст по гръбчетата на дневниците. — Да видим. Той е на четиридесет и седем13, пристигнал е тук, когато е бил на тринадесет, а няколко месеца по-късно някакви хора дошли да го търсят. Старият Охол никак не ги харесал… А, ето тук трябва да пише нещо. Времето приблизително съвпада.

Влаго издърпа още два тома от редицата.

— А тези какви са и защо подрънкват? — попита Прелест Дивна и вдигна двойка странни на вид устройства.

— Аз откъде да знам.

— Нали си мъж.

— Е, и какво от това? Не си падам по тези неща.

— Мисля си, че това е малко като с хряна — сподели Прелест Дивна замислено.

— Моля?

— Ами… хрянът върви с телешко, така че човек си слага по малко в сандвича. Обаче един ден една лъжичка просто вече не го задоволява…

— Така да се каже — вметна Влаго, заслушан в обяснението с интерес.

— … така че човек си слага две, скоро след това почва да слага три, докато в сандвича му вече има повече хрян, отколкото телешко. А един ден телешкото изобщо изпада и човек яде само хрян, но изобщо не забелязва.

— Не мисля, че това е точната метафора в случая — каза Влаго. — Защото аз например съм те виждал да си правиш сандвичи с хрян.

— И така да е, метафората си е добра — приключи темата Прелест Дивна. После се протегна и вдигна нещо от пода. — Мисля, че това са ключовете, които търсиш. Ако имаме късмет, никога няма да разберем как са се оказали тук вътре.

Влаго взе връзката. Ключодържателят беше тежък и съдържаше различни по размер ключове.