Истински пари

— Типично назадничаво, старомодно мислене — отвърна Влаго. — Та ние живеем във века на Аншоата. Бъдещето принадлежи на хората като теб, които знаят кое как се случва.

— Така ли? — попита отново Хюбърт.

— Запомни ми думите — увери го Влаго и бързичко поведе Прелест Дивна към изхода.

След като си бяха тръгнали, Хюбърт подуши дланта си и потръпна.

— Приятни хора, не мислиш ли?

— Нешъмнено, гошподарю.

Хюбърт вдигна поглед към блещукащите, ромолящи тръби на Глупър, чинно отразяващи чрез своите потоци приливите и отливите на парите в града. Само един добре премерен удар можеше да разтърси целия свят.

Беше непоносима отговорност.

Игор се присъедини към него. Тишината беше нарушавана само от плацикането на икономиката.

— Какво ще правя сега, Игор? — попита Хюбърт.

— У дома имахме една пошловица — отвърна Игор.

— Едно какво?

— Пошловица. „Ако не ишкаш да ши имаш чудовище, не дърпай шалтера“.

— Игор, според теб аз луд ли съм?

— Много велики мъже, ша били шчитани луди, г-н Хюбърт. Дори доктор Ханш Подем ше опитваха да го ижкарат умопобъркан. Но питам ви аж, би ли могъл луд човек да ижобрети революционния екштрактор жа живи можъци?

— Хюбърт напълно ли е… нормален? — попита Прелест Дивна, докато се изкачваха по мраморните стълби към апартамента на Влаго.

— Ако питаш вманиачените по работата си хора, които не подават нос навън, съвсем си е нормален, даже — отвърна Влаго.

— Държа се сякаш не е виждал жена преди!

— Просто не е свикнал да си има работа с неща, за които никой не предоставя указанията за ползване — обясни Влаго.

— Ха! — възкликна Прелест Дивна. — Типично по мъжки.

Изкарва миниатюрна заплата, работейки за големи, помисли си Влаго. Търпи нагли графити и строшени витрини заради големите. Запилява се насред пущинака и спори с влиятелни хора. Всичко заради големите. Да е чула дори дума по въпроса от мен? Не. Защото Влаго се беше запознал с указанията.

Бяха стигнали неговия етаж. Прелест Дивна подуши въздуха.

— Усещаш ли? Не е ли божествен този аромат? — попита тя. — Такава миризма може да превърне и заек в хищник.

— Агнешка главичка — каза Влаго безрадостно.

— Само за бульона — успокои го Прелест Дивна. — Всички меки, пихтиести части се отстраняват предварително. Няма страшно. Ти сигурно се мусиш, заради онзи стар виц.

— Какъв стар виц?

— Е как! Отива едно момче при месаря и казва: „Мама каза да ми дадеш една агнешка главичка, ама й остави и очите, че да ни изгледа до края на седмицата“. Е, хайде де, не схващаш ли? Използват „гледам“ с двоен смисъл — като „виждам“ и като „грижа се за“…

— Просто си мисля, че не е честно спрямо овцете, това е!

— Виж ти. Значи нямаш проблем да ядеш едри сочни животински мръвки, стига да не е очевидно от коя част на животното произхождат, но смяташ, че не е честно да се ядат останалите части? Да не си мислиш, че ако изхвърлиш главата тя ще си помисли: „Е, поне на мен ми се размина“? Ако се замислиш, колкото повече изяждаме от едно животно, толкова по-голяма услуга правим на вида като цяло, защото толкова по-малко от тях се налага да умират.

Влаго бутна двойните врати навътре и отново го налегна усещането за нередност.

Този път то се дължеше на отсъствието на Г-н Каприз. Обикновено той се излежаваше в панера си, готов да посрещне Влаго шумно и лигаво. Но сега панерът беше празен.

Освен това стаята изглеждаше някак по-широка, понеже и Гладис не се виждаше никъде. На пода лежеше малък син нашийник. Въздухът беше изпълнен с миризма на варено месо.

Влаго се втурна по прохода към кухнята, където завари Гладис, изправила внушителната си снага до печката и съсредоточила поглед върху потракващия капак на огромен казан. Мътна пяна се процеждаше изпод капака и капеше върху печката.

Гладис се извърна, когато забеляза Влаго.

— Приготвям Ви Вечерята, Г-н Мустак.

Мрачните пипала на предчувствието заиграха параноичен танц в ума на Влаго.

— Ако обичаш, остави черпака и се отдалечи от печката — каза й Прелест Дивна. Влаго не беше усетил, кога тя се беше озовала до него.

— Готвя Вечерята На Г-н Мустак — отвърна Гладис с тон, в който се долавяше непокорна нотка. На Влаго му се струваше, че мехурчетата на мръсната пяна набъбват.

— Да, и изглежда е почти готова — продължи Прелест Дивна. — Затова Бих Искала Да Й Хвърля Един Поглед, Гладис.

Последва тишина.

— Гладис?

В едно непрекъснато движение големът остави черпака и отстъпи — половин тон жива глина, движеща се леко и безшумно като дим.

Прелест Дивна внимателно повдигна капака и потопи черпака в кипящото съдържание на казана.

Влаго усети, че нещо го драска по ботуша. Погледна надолу и срещна загрижения поглед на Г-н Каприз. После вдигна очи към обекта, който в момента изплуваше от бульона, и осъзна, че поне тридесет секунди не си е поемал дъх.

В този момент в кухнята се втурна Пеги.

— О, ето те къде си, немирник такъв! — извика тя и вдигна малкото куче. — Можете ли да си представите, измъкнал се и слязъл чак до хладилното помещение!

Тя огледа обстановката, като отмяташе косата от челото си.

— Гладис, нали ти казах да махнеш тенджерата от огъня, когато почне да ври!