Истински пари

— Наричат го Изследване на време-движение — подхвърли Влаго. — Вижте, г-н Непреклон вероятно има желание да остане сам за момента. На кого се е развикал — на младежа, който е допуснал грешката ли?… или не я е допуснал, искам да кажа.

— Младият Хамърсмит — каза г-ца Драперия. — Изпратихме го вкъщи, защото беше разстроен. И не, г-н Непреклон не викаше на него. Не викаше на никого конкретно. Той просто… — тя се поколеба, докато търсеше точната дума.

— Бръщолевеше безсмислици — изпревари я служителят, който се беше изказал не на място, явно все още неспособен да открие правилното място. — И изобщо не знам защо така сте ме зяпнали. Вие всички го чухте. Изглеждаше сякаш е видял призрак.

Чиновниците се щураха наоколо и се връщаха в офиса сами или по двама. По всеобщо мнение бяха претърсили навсякъде и мнозинството подкрепяше заключението, че трябва да е излязъл през Монетния двор, където все още цареше суматоха около монтажа на новата преса. Влаго не споделяше тяхното мнение. Банката беше стара. Всички стари сгради имаха какви ли не тайни проходи, а г-н Непреклон беше работил в тази сграда от…

— От кога г-н Непреклон работи тук? — попита ги той.

По всеобщо мнение „откакто свят светува“, но г-ца Драперия, която се оказа изключително осведомена по всички въпроси, свързани с Чистонрав Непреклон, уточни че са минали тридесет и девет години, откакто са го назначили в банката на тринадесет-годишна възраст. Младият Непреклон чакал една цяла нощ на входните стълби председателят да дойде на работа и когато той се появил, Непреклон успял да го впечатли с ненадминатото си умение да борави с числа. Бил назначен като разносвач и се издигнал до Главен касиер за двадесет години.

— Не си е губил времето! — не се сдържа Влаго.

— Освен това никога не е отсъствал по болест — довърши г-ца Драперия.

— Е, може би днес му се полага малко почивка — заключи Влаго. — Знаете ли къде живее той, г-це Драперия?

— В Пансиона на г-жа Кейк.

— Наистина? Това не е ли… — Влаго се замисли кой от всички хрумнали му изрази да избере — твърде скромно жилище?

— Той казва че е напълно подходящо за един ерген — отвърна г-ца Драперия и избегна проучващия му поглед.

Междувременно Влаго усещаше как денят му се изплъзва. Но те всички очакваха неговата реакция. Ако искаше да си запази авторитета, нямаше друг избор, освен да каже:

— Мисля, че е най-добре да отида и да проверя дали всичко с него е наред.

Около него се разляха усмивки на облекчение. Той добави:

— Но някой вероятно трябва да дойде с мен. Все пак, вие го познавате по-добре.

За разлика от мен, добави си той наум.

— Ще си взема палтото — каза г-ца Драперия.

Думите й изхвръкнаха скорострелно, само защото не успя да ги произнесе по-бързо.

Глава 8

Както долу, тъй и горе — Болката се възнаграждава — Забележителен ум — Тъжното минало на г-н Непреклон — Нещо в гардероба — Чудесни пари — Размисли върху лудостта, от Игор — Врящият казан

Хюбърт замислено почука една от тръбичките на Глупър.

— Игор? — повика той.

— Да, гошподарю — обади се Игор зад гърба му.

Хюбърт подскочи.

— Мислех че си чак при електрическите си клетки! — възкликна той стреснат.

— Бях, шър, а шега шъм тук. Жа какво шъм ви нужен?

— Свързал си всички клапи, Игор. Не мога да правя никакви промени!

— Да, шър — потвърди Игор равнодушно. — Пошледштвията биха били покъртителни, шър.

— Но аз искам да пренастроя параметрите, Игор — каза Хюбърт и между другото свали една непромокаема шапка от закачалката.

— Опашявам ше, че това не е добра идея, шър. Вие поишкахте да направя Глупър възможно най-точен.

— Да, разбира се. Точността е от огромно значение.

— Ами… той е ижключително точен, шър — каза Игор, явно притеснен. — Въжможно е да е прекалено точен.

Това „въжможно“ развитие на нещата накара Хюбърт да потърси наоколо и чадър.

— Как е възможно нещо да бъде прекалено точно?

Игор се огледа нервно преди да отговори.

— Имате ли нещо против да изоставя фъфленето за момент? — попита той.

— Че то възможно ли е!?

— Да, шър… т.е. да, сър, възможно е, но фъфленето е задължително, нали знаете, заради клановата принадлежност. Хората го очакват, както очакват да сме покрити с шевове. Но в случая си мисля, че обяснението ще ви се стори твърде сложно, та може поне фъфленето да ви спестя.

— Аха, ами, добре. Да го чуем тогава.

Оказа се пространно обяснение. Хюбърт слушаше съсредоточено със зяпнала уста. Покрай ушите ме профуча терминът „карго култ“11, последван от кратка дисертация върху хипотезата, че всяко количество вода, където и да е в пространството, знае точно къде се намира всичката останала вода; някои интересни факти относно омрежения силикон и как той се променя в присъствието на сирене; ползата и вредата от морфичните резонанси в области с високи нива на фонова магия; истината за еднояйчните близнаци, както и факта, че, ако фундаменталната окултна максима „Както горе, тъй и долу“ е вярна, то вярно е и обратното: „Както долу, тъй и горе.“12