Истински пари

Добре, но какво изобщо би могъл да докаже? А дали изобщо има нужда от доказателство? Ако Гепи вземе да плещи за Албърт Блещук наляво и надясно, можеше да стане много зле. Дали Ветинари щеше да го остави да изгори? Би могъл. Да, най-вероятно така щеше да направи. Човек можеше да си заложи шапката, че Ветинари няма да тръгне да възкресява хората, без поне няколко резервни плана за действие в случай на засечка.

Е, поне Влаго имаше малко време. Гепи нямаше да бърза. Той обичаше да гледа как хората се гърчат в напрегнато очакване.

— Добре ли сте? — попита Непреклон и Влаго изплува от налегналите го размисли.

— Моля? О, да, чудесно — отвърна той.

— Не е добре да допускате такива хора тук.

Влаго се постара да се стегне.

— Прав сте, разбира се, г-н Непреклон. Бяхме тръгнали към Монетния двор, нали така? Да вървим.

— Да, сър. Но трябва да ви предупредя, г-н Мустак, тези мъже не се впечатляват от сладки приказки.

— Инспектори… — повтори г-н Сумрак десет минути по-късно, сякаш опитваше думата на вкус.

— Нужни са ми хора, които ценят традициите на Монетния двор — каза Влаго и пропусна да добави: като например да работиш много, много бавно и да си носиш работа за вкъщи.

— Инспектори — каза отново г-н Сумрак.

Зад него мъжете от бараките държаха шапките в ръцете си и се взираха във Влаго късогледо, с изключение на моментите, когато Сумрак говореше. Тогава те всички се взираха в неговия врат.

Всички се бяха събрали в официалната барака на г-н Сумрак, която беше изградена на стената, като лястовиче гнездо. Тя пропукваше всеки път, щом някой помръднеше.

— Естествено, някои от вас ще продължат да отговарят за надомните работници — продължи Влаго. — Но като цяло задълженията ви ще включват да следите дали хората на г-н Масур пристигат навреме и дали си вършат работата подобаващо, а също ще се грижите и за охраната.

— Охрана — г-н Сумрак завъртя и тази дума из устата си.

Влаго забеляза малко злобно пламъче в очите на мъжете. То сякаш казваше: „Тия смешници ще превземат нашия монетен двор, но ще трябва да минават през нас на излизане от тук. Хохо!“.

— И, разбира се, ще можете да си задържите бараките — каза Влаго. — Имам също идеи за разни възпоменателни монети и подобни, така че пак ще имате поводи да прилагате уменията си на практика. Какво ще кажете?

Г-н Сумрак огледа колегите си и после върна поглед върху Влаго.

— Бихме искали да обсъдим предложението — отвърна той.

Влаго се съгласи с кимване и поведе Непреклон надолу по скърцащата нестабилна стълба. Частите на новата преса вече бяха струпани на пода на помещението и Непреклон потрепери при вида им.

— Трябва да ви е ясно, че те няма да приемат — заяви Непреклон с явна надежда в гласа си. — Те са наследници на вековни традиции! И всички до едни са майстори!

— Такива са били и хората, които са правели кремъчни кинжали — възрази Влаго.

Всъщност, той беше приятно изненадан от самия себе си. Това може би се дължеше на срещата с Гепи, но мозъкът му просто препускаше.

— Вижте, и аз не обичам да пропилявам нечии умения. Но ще им повиша заплатите, ще им осигуря свестни условия на работа и ще могат да си ползват бараките. И след сто години няма да получат по-добро предложение…

Някой слизаше по люлеещата се стълба. Влаго разпозна Малкия Алф, който, необяснимо как, беше успял да започне работа в Монетния двор преди още да е почнал да се бръсне, но определено достатъчно възрастен, за да е покрито лицето му с пъпки.

— Ъм, хората питат, дали ще имаме значки? — попита момчето.

— Всъщност, аз си мислех за цели униформи — отвърна Влаго. — Сребрист нагръдник с герба на града и лека сребриста ризница, за да изглеждате по-внушително пред евентуалните посетители.

Момчето извади лист хартия от джоба си и го прегледа.

— Ами клипбордове? — попита той отново.

— Естествено — потвърди Влаго. — А също и свирки.

— Ааа, ъъ, и със сигурност си запазваме бараките, нали тъй?

— Аз държа на думата си — заяви Влаго.

— Вие държите удивително разнообразие от думи, г-н Мустак — отбеляза Непреклон, докато момчето се изкачваше обратно по нестабилната стълба. — Опасявам се обаче че те ще ни доведат до пълна катастрофа. Банката се нуждае от стабилност, надеждност… т.е. всичко което златото символизира!

Влаго се завъртя. Денят не беше от най-успешните. И предходната нощ също не беше минала особено приятно.

— Г-н Непреклон, ако не ви допадат действията и решенията ми, винаги сте свободен на ни напуснете. Ще ви се изплатят всички дължими надници и ще получите отлични препоръки.

Непреклон го изгледа, сякаш Влаго го беше зашлевил.

— Да напусна банката? Да напусна банката? Как бих могъл? Как си позволявате!

Над главите им се затръшна врата. Те погледнаха нагоре. Мъжете от бараките слизаха по стълбата в тържествена процесия.

— Сега ще видите — изсъска Непреклон. — Това са сериозни хора. Няма дори да удостоят с внимание безвкусното ви предложение, г-н… Директор на манежа!

Мъжете слязоха долу един по един. Без да отронят и дума, те всички се взряха в г-н Сумрак, освен г-н Сумрак, който погледна Влаго.

— Бараките си остават за нас, нали? — пак попита той.