Истински пари

Ако изобщо си беше формирал някакви очаквания, Влаго си представяше, че ще види именно шкаф. Все пак, така го наричаха, нали? Но това което запълваше по-голямата част от невъзможната стая, беше едно дърво с най-общата форма на голям дъб. По-точно дърво, което може да се види зимно време, защото му липсваха каквито и да било листа. И тогава, след като умът се беше докопал до тази успокояваща, приемлива прилика, той трябваше да се примири с факта, че дървото се състои от картотеки. Поне те изглежда бяха направени от дърво, не че това улесняваше възприятието. Високо сред това, което вероятно минаваше за корона, се мяркаха магьосници на летящи метли, заети с койзнаекакво. От това разстояние приличаха на летящи буболечки.

— Изглежда шокиращ, когато го видите за първи път, нали? — каза един приветлив глас.

Влаго обърна поглед към един млад магьосник. Във всеки случай млад по стандартите на магьосниците, който носеше очила с кръгли стъкла, клипборд и изражение, което казваше: „Аз вероятно имам повече знания, отколкото вие изобщо можете да си представите, но въпреки това съм умерено щастлив да си говоря дори с хора като вас.“

— Вие сте Пондър Стибънс, нали? — позна го Влаго. — Единственият, който върши някаква работа в Невидимия университет.

Останалите магьосници извъртяха глави към тях при тази забележка и Пондър почервеня.

— Това съвсем не е вярно! Отхвърлям своя товар задължения, както и останалите членове на академичния състав — увери ги Пондър, но една тънка нотка в гласа му загатваше, че останалите допринасят много повече към товара, отколкото към отхвърлянето му. — На мен се пада да работя по Шкафа, заради греховете ми.

— Защо? Вие пък какво сте прегрешил? — попита Влаго, който почваше да се усеща потопен в море от грехове. — Нещо по-лошо?

— Ъъ, предложих да се заема с проекта доброволно — каза Пондър. — И трябва да ви кажа, че в последните шест месеца научихме повече, отколкото за последните двадесет и пет години. Шкафът е наистина изумителен.

— Къде го намерихте?

— На тавана, натикан под колекция препарирани жаби. Смятаме, че хората са се отказали да го проумеят преди години. Но, разбира се, това е било в тъмната ера на капещите свещи — обясни Пондър и си спечели изсумтяване от завеждащия Катедрата по неопределени науки. — Модерната техномантия е толкова по-полезна.

— Ясно. А за какво служи? — попита пак Влаго.

— Не знаем.

— Как работи?

— Не знаем.

— Откъде се е взел?

— Не знаем.

— Аха, ами това явно изчерпва въпроса — отбеляза Влаго саркастично. — О, не, пропуснах един последен въпрос — какво представлява? И трябва да ви кажа, нямам търпение да чуя обяснението ви.

— Опасявам се, че това не е правилният въпрос — каза Пондър, като клатеше глава. — Общо взето, прилича на класически Вместител, но с Н на брой отвори, където Н е броят обекти в единадесет-измерна вселена, които в настоящия момент не са живи или розови и могат да се поберат в чекмедже със страна 14.14 инча, разделени на П.

— Какво е П.

— Опасявам се, че това не е правилният въпрос.

— Когато бях малка, го считаха просто за вълшебна кутия — намеси се Прелест Дивна със замечтан глас. — Беше в много по-малка стая и когато се разгъна няколко път, се отвори една клетка, която съдържаше стъпало на голем.

— О, да. В третата разгъвка — потвърди Пондър. — В ония времена не са могли да минат по-напред от нея. Сега, разбира се, разполагаме с контролирана рекурсия и целенасочено свиване, които ефективно намаляват вторичното струпване до 0.13 процента, дванадесеткратно подобрение, само в рамките на изминалата година!

— Това е чудесно! — възкликна Влаго, като усети, че това е най-малкото, което може да направи.

— Да разбирам ли, че г-ца Добродуш желае отново да види същия предмет? — попита Пондър, като поуспокои тона си. Прелест Дивна все още беше изгубена в мислите си.

— Да, струва ми се — потвърди Влаго. — Тя много си пада по големи.

— Така или иначе се каним да приключваме за днес — каза Пондър. — Нищо не ни пречи накрая да прегледаме този крак.

Той вдигна голям мегафон и го допря до устните си.

— Шкафът ще бъде затворен след три минути, господа. Моля, всички да се оттеглят в безопасната зона. Ако се забавите, ще си носите последствията!

— Последствия? — попита Влаго, докато Пондър оставяше мегафона.

— О, ъм, преди няколко години някой пренебрегна предупреждението и когато Шкафът се затвори, той временно беше приобщен към съдържанието му.

— Искате да кажете, че е бил смачкан до куб със страна четиринадесет инча? — попита Влаго ужасен.