Истински пари

— Това са само приказки — каза Прелест Дивна и едновременно издуха струя синкав дим. — Всички магьосници пушат като комини.

— Да, но е и в библиотеката — отбеляза Влаго. — Вероятно заради всички тези крайно запалими книги? Може би ще е най-добре…

Той почувства въздушната струя и подуши миризмата на джунгла, когато нещо тежко се залюля над главите им и изчезна в сумрака напред сред плътен облак дим.

— Хей, някой ми взе… — започна да се оплаква Прелест Дивна, но Влаго я избута настрани, тъкмо когато нещото се залюля обратно и го замери с банан, който събори шапката от главата му.

— Тук хората вземат правилата си много сериозно — обясни Влаго, докато вдигаше шапката си. — Ако ще ти помогне да се почувстваш по-добре, мисля, че Библиотекаря така или иначе се целеше в моята глава. Той може да е много галантен, когато реши.

— А, вие сте г-н Мустак, познавам по костюма! — поздрави ги възрастен магьосник, който явно се надяваше да остави впечатлението, че се е появил като по магия, но всъщност се беше появил иззад един библиотечен шкаф. — Аз пък, заради греховете си, съм наказан да ръководя Катедрата по неопределени науки тук. А вие остава да сте, хаха, г-ца Добродуш, която си спомня Любопитния шкаф?

Завеждащият Катедрата по неопределени науки пристъпи по-близо и заговори тихо с конспирателно изражение.

— Чудя се, дали има начин да ви убедим го забравите?

— Никакъв — отсече Прелест Дивна.

— Нищо не би могло да промени решението ви?

— Знам ли, пробвайте с „абра-кадабра“. Не си ли носите книгата с магиите?

Влаго беше възхитен. Тя можеше да е толкова… хаплива.

— О, значи вие сте от този тип дами — отбеляза Завеждащият Катедрата по неопределени науки, явно обезсърчен. — Модерна жена. Ами, тогава най-добре ме последвайте.

— Какво все пак правим тук — изсъска Влаго, докато следваха магьосника.

— Имам нужда да ми преведат нещо — отвърна Прелест Дивна. — При това спешно.

— И този шкаф може да помогне?

— Вероятно.

— Вероятно? След като е само „вероятно“, не можеше ли да почака до след обяда? Виж ако беше „определено“, това би било друга работа…

— О, богове, ето че пак се изгубих, при това без да имам каквато и да било вина — измърмори завеждащият Катедрата по неопределени науки. — Опасявам се, че колегите ми постоянно променят параметрите, а това не остава без последици. Не знам, не знам, както вървят нещата, в наши дни, човек вече не може да е сигурен, че собствената му врата е собствената му врата…

— Та за какви грехове сте наказан? — попита Влаго, след като се отказа да изкопчи отговор от Прелест Дивна.

— Простете? Ох, какво ли е това петно на тавана? Сигурно е най-добре да не знаем…

— Какви са греховете, заради които казахте, че сте наказан да ръководите Катедрата по неопределени науки? — обясни Влаго.

— О, това е просто израз — отвърна магьосникът, като отвори някаква врата и след това побърза да я затвори. — Но почвам да си мисля, че наистина трябва да съм прегрешил и то непростимо. В момента нещата са особено непоносими. Естествено, казват, че цялата проклета вселена, с цялото си съдържание, е на практика неопределима, но какво тогава очакват от мен? И, разбира се, този противен шкаф пак сее хаос. Мислех, че сме се отървали от него преди петнадесет години… О, ъм, пазете се от сепията… Самите ние не знаем какво да мислим по въпроса… А, ето я правилната врата — Завеждащият подсмръкна. — Нищо че е на десетина метра от мястото, където би трябвало да бъде. Какво ви казах…

Вратата се отвори и вече им оставаше само да преценят какво да правят сега. Влаго реши като начало да остави челюстта си да зяпне широко, което изискваше най-малко усилия.

Стаята беше по-голяма, отколкото би трябвало да бъде. Така де, никоя стая не би трябвало да е широка повече от миля, особено когато гледано откъм коридора, който беше съвсем нормален, ако не се брои гигантската сепия, изглеждаше сякаш от двете му страни има съвсем обикновени стаи. Таванът също не би трябвало да е толкова висок, та да не може да се види. Такава стая просто нямаше къде да се побере.

— Всъщност никак не е трудно да се постигне — обясни завеждащият Катедрата по неопределени науки, докато двамата стояха, втренчени в стаята. — Или поне така ми казаха — добави той гузно. — Доколкото разбирам, ако сгъстиш времето, можеше да разтеглиш пространството.

— Но как го правят? — попита Влаго без да може да отдели поглед от… структурата, която представляваше Любопитният шкаф.

— С гордост мога да заявя, че нямам абсолютно никаква представа — отвърна Завеждащият. — Честно казано, мисля, че окончателно изпуснах конците още около времето, когато спряхме да ползваме капещи свещи. Вярно, че това е моята катедра, но считам, че е най-добре да ги оставя да правят каквото са си наумили. Те обаче все се опитват да намерят някакво обяснение, което не помага ни най-малко…