Истински пари

Трак! Моливът отскочи и се изтърколи по съвсем солиден на вид под. Влаго го вдигна и се взря в него. След това бавно се върна на стола си.

— Там преди нямаше ли дълбока яма с шипове на дъното? — попита той.

— Нямам представа откъде ви е хрумнало такова нещо — отвърна Ветинари.

— Ама аз съм сигурен, че имаше — настоя Влаго.

— Дръмнот, ти имаш ли идея как нашият г-н Мустак е могъл да остане с впечатлението, че зад онази врата е имало яма с шипове? — попита Ветинари.

— Главата ми не побира как му е хрумнало такова нещо, Милорд — изчурулика Дръмнот.

— Аз съм много доволен от позицията си в Пощенската служба, да знаете — Влаго осъзна, че звучи отбранително.

— Не се и съмнявам. Вие сте отличен Пощенски началник — похвали го Ветинари.

После се обърна към Дръмнот, като внимателно сгъваше някакво писмо и го подготвяше за запечатване.

— Това е готово. Сега най-добре да се занимая със съобщенията от Генуа.

— Да, милорд — съгласи се Дръмнот.

Тиранинът на Анкх-Морпорк се наведе над работата си. Влаго наблюдаваше безизразно как Ветинари извади малка, но тежка на вид кутия от чекмедже в бюрото си, измъкна от нея пръчка черен восък и с влудяващо търпение и концентрация стопи малка част от восъка върху приготвеното писмо.

— Това ли ще е всичко? — попита Влаго.

Ветинари вдигна поглед, искрено изненадан да види, че посетителят още не си е тръгнал.

— О, да, г-н Мустак. Свободен сте.

Той остави настрана восъка и взе от кутията черен пръстен с монограм.

— Искам да кажа, нали няма никакъв проблем?

— Не, никакъв. Вие сте образцов гражданин, г-н Мустак — увери го Ветинари, като внимателно отпечатваше едно масивно В върху восъка. — Ставате сутрин в осем, заемате се с работата си половин час по-късно. Превърнахте пощата от истинско бедствие в добре смазана машина. Плащате си данъците и едно птиче дори ми прошепна, че оглавявате списъка от кандидати за председател на Гилдията на търговците следващата година. Отлична работа, г-н Мустак!

Влаго се изправи, но се поколеба.

— И какво му е лошото да си председател на Гилдията на търговците? — попита той.

Подчертано бавно и внимателно Ветинари върна пръстена обратно в кутията, а кутията прибра в чекмеджето.

— Простете, г-н Мустак?

— Ами, вие така го казахте, сякаш има нещо лошо — обясни Влаго.

— Не мога да се съглася с вас — Ветинари вдигна поглед към Дръмнот. — Дръмнот, ти усети ли в забележката ми укорна нотка?

— Напротив, милорд. Вие често сте отбелязвал, че търговците и занаятчиите, числящи се към Гилдията, съставляват гръбнака на града — изрецитира Дръмнот и подаде на патриция дебела папка.

— Полага ми се и златиста верига — допълни Влаго.

— Полага му се и златиста верига, Дръмнот — отбеляза Ветинари, като преглеждаше някакво ново писмо.

— Е, в това какво лошо има? — настоя пак Влаго.

Ветинари го погледна отново с израз на отлично уподобено удивление.

— Добре ли се чувствате, г-н Мустак? Изглежда имате някакъв проблем със слуха. Сега, моля ви, бъдете така добър да се оттеглите. Пощата отваря след десет минути и съм сигурен, че ще искате, както винаги, да дадете личния си пример на своя персонал.

След като Влаго най-после си беше тръгнал, секретарят тихо сложи друга папка пред Ветинари. На етикета й пишеше „Албърт Блещук / Влаго фон Мустак“.

— Благодаря, Дръмнот, но защо?

— Смъртната присъда издадена на Албърт Блещук все още е в сила, милорд — тихо сподели Дръмнот.

— О. Разбирам. Ти смяташ, че аз ще изтъкна пред г-н Мустак, че той все още може да бъде екзекутиран под криминалния си псевдоним Албърт Блещук? Мислиш, че ще му намекна, че всичко, което е нужно да направя, е да информирам пресата как съм бил шокиран да открия, че нашият почитаем г-н Мустак е не друг, а майсторът крадец, фалшификатор и измамник, който през годините е присвоил стотици хиляди долари, съсипал е цели банки и е обрекъл множество почтени предприятия на фалит? Смяташ още, че ще заплаша да изпратя някои от най-доверените си чиновници да одитират Пощенската служба, където те несъмнено ще открият доказателства за най-безочливи злоупотреби? Може би, според теб, те биха открили, например, че всички средства от Пощенския пенсионен фонд са изчезнали? Мислиш, че ще споделя със света ужаса си от факта, че пропадналият г-н Мустак се е измъкнал от бесилото с помощта на незнайни съучастници? Накратко, ти вероятно смяташ, че аз обстойно ще му обясня колко лесно мога да принизя човек до там, та предишните му съюзници да трябва да коленичат, за да могат да го заплюят? Това ли е предположението ти, Дръмнот?

Секретарят вдигна поглед към тавана и двадесетина секунди устните му се движеха тихо, докато Лорд Ветинари се върна към работата си. Когато отново сведе поглед, Дръмнот потвърди:

— Точно така, милорд. Мисля, че не пропуснахте нищо.

— Да, Дръмнот, но има повече от един начин да се наниже човек на шиш.

— С лицето надолу или с лицето нагоре, милорд?

— Благодаря ти, Дръмнот. Дълбоко ценя твоята отлично развита липса на въображение, както знаеш.

— Да, сър, благодаря ви, сър.