Истински пари

— Както и да е! Важното е, че увиснах! А най-лошото беше да открия, че са ми посветили само два абзаца в Пандизчийски Рог2! Два абзаца, моля ви се, за да се обобщи цял живот, изпълнен с гениални, изобретателни и напълно лишени от насилие престъпления. А можеше да послужа за пример на младежта. Вместо това на първа страница бяха плеснали Неграмотния азбучен убиец, който беше успял да се справи само с букви А и Ю!

— Действително, редакторът изглежда счита, че едно престъпление заслужава внимание, само ако жертвата бъде открита на три различни задни улички едновременно, но това е цената на свободната преса. Но пък, струва ми се, нас и двамата ни устройва, че смъртта на Албърт Блещук мина… незабелязано, не сте ли съгласен?

— Да, ама не съм очаквал такъв отвъден живот. Нима до края на живота си трябва да правя каквото ми наредят?

— Поправка, до края на новия ви живот. Но да, грубо казано, това се очаква от вас — потвърди Ветинари. — Нека обаче ви дам друга гледна точка. Г-н Мустак, вас ви очаква живот, изпълнен с тихо задоволство, гражданска чест и, разбира се, когато му дойде времето, пенсия. Да не говорим за прословутата златиста верига.

Влаго потръпна при последната забележка.

— А ако не се съглася да направя каквото искате?

— Хм? О, вие не ме разбрахте, г-н Мустак. Това ви очаква, ако отхвърлите предложението ми. От друга страна, ако го приемете, ще ви се наложи да се изправите с помощта само на бързия си остър ум срещу могъщи и опасни врагове, като всеки ден ще ви носи нови предизвикателства. Може дори да направят опит да ви убият.

— Какво? Защо?

— Вие умеете да дразните хората. Между другото, заедно със службата, която ви предлагам, върви и служебна шапка.

— И тази служба е свързана с изкарване на пари?

— Само и единствено пари, г-н Мустак. Предлагам ви поста Магистър на Кралския монетен двор.

— Моля? Цял ден да щамповам пенита?

— На кратко, да. Но тази позиция традиционно е свързана и с пост във висшето ръководство на Кралската банка на Анкх-Морпорк, който именно ще заема по-голямата част от времето ви. Т.е. сеченето на пари ще е по-скоро между другото.

— Аз? Банкер!

— Да, г-н Мустак.

— Ама аз хабер си нямам как се управлява банка!

— Чудесно, значи нямате предубеждения, които да трябва да се нагодят към действителността.

— Аз съм ограбвал банки!

— Отлично! Тогава просто трябва да обърнете вижданията си по въпроса — отсъди Лорд Ветинари със сияеща усмивка. — Приемете идеята, че мястото на парите е във вътрешността на банката.

Каретата забави ход и спря.

— Добре за какво става въпрос? — настоя Влаго. — Какво в действителност искате от мен?

— Когато поехте управлението на Пощенската служба, г-н Мустак, тя беше в окаяно състояние. А сега работи съвсем ефективно. Толкова ефективно, всъщност, та е направо скучно. До там, че един млад човек да се види принуди да се разсейва с такива опасни занимания като среднощно катерачество или проникване с взлом, или дори Екстремно кихане. Впрочем, доволен ли сте от новите си шперцове?

Влаго ги беше купил от забутано малко магазинче в сляпа малка уличка, като при покупката бяха присъствали само той и старицата, която му ги беше продала. Той не беше много наясно защо си ги беше купил. Те минаваха за незаконни само, ако човек се окаже с тях на неподходящото място. Той просто се изпълваше с тихо трепетно вълнение, като знаеше, че разнася шперцове в сакото си. Беше някак тъжно. Напомняше на онези сериозни бизнесмени, които идваха на работа в строго облекло, но носеха шарени вратовръзки в отчаян опит да покажат, че някъде там, много дълбоко, се крие свободният им дух.

О, богове, ето че и аз съм станал като тях. Добре поне, че не знае за металния бокс.

— Не се оплаквам — каза той на глас.

— А как ще обясните бокса? Вие, който никога не сте удрял човек? Лазите по покриви и отваряте с шперцове ключалките на собственото си бюро. Вие сте като животно в клетка, мечтаещо за джунглата! Аз просто предлагам да изпълня най-съкровеното ви желание, г-н Мустак. Бих искал да ви хвърля на лъвовете.

Влаго се накани да възрази, но Ветинари вдигна ръка.

— Вие поехте пощата, когато от нея не беше останало нищо, г-н Мустак и я превърнахте в солидна институция. Но сте прав, че Анкх-Морпоркските банки са сериозно нещо. Сериозно разочарование, г-н Мустак. Всеки ден пореден фалит. Банките са затънали в калта на своето тромаво минало, умопомрачени са от идеята за класи и състояние и все още вярват, че златото е от значение.

— Ъъ… а то не е ли?

— Не. И един крадец и измамник, какъвто сте вие, простете, какъвто бяхте вие, несъмнено е наясно с това дълбоко в себе си. За вас златото винаги е било само средство да отбелязвате точките в своеобразната си игра. Какво ли пък знае златото за истинската стойност? Погледнете навън и ми кажете какво виждате.

— Хм, малко дръгливо куче гледа мъж, който се облекчава в странична уличка — сподели наблюденията си Влаго. — Съжалявам, лош момент избрахте да попитате.