Истински пари

Богове, родените ченгета нямат никакво въображение. Мисълта им неотклонно дълбае в единствената им известна посока с тъпо упорство. Полицаите виждат престъпления навсякъде.

— Вижте, г-н офицер, вие сте стражник, нали така?

— Полицай Хек, сър.

— Вижте, полицай, не може ли първо да изведем колегата ми на въздух? Той се задушава. Аз ще отключа вратата тук долу.

Хек кимна на другия пазач, който се затича към стълбите.

— Щом имате ключ, сър, защо ви трябваше да разбивате трезора?

— За да го изведа от тук, разбира се!

— А как…

— Всичко е съвсем просто — прекъсна го Влаго. — Веднага щом ме измъкнете от тук, хубавичко ще се посмеем на цялата работа.

— Нямам търпение, сър — увери го Хек. — Никога не отказвам да се посмея.

Да разговаряш със стражата беше като да стоиш върху свлачище. Ако си достатъчно чевръст може да успееш да се задържиш прав, но не можеш да го направляваш, нито да го спреш и е очевидно, че няма да се размине без гюрултия.

Срещу Влаго вече не седеше полица Хек. Престана да бъде полицай Хек, веднага щом полицай Хек откри, че Магистърът на монетния двор има в джобовете си шперцове и метален бокс. Тогава той прехвърли топката на сержант Детритус.

Влаго знаеше, че на теория шперцовете не са незаконни. Притежанието им беше приемливо. Притежанието им, когато бъдеш заварен в чужда къща, не беше приемливо. Притежанието им, когато бъдеш заварен в разбит банков трезор, беше дотолкова неприемливо, че човек почти можеше да усети неодобрителния поглед на Вселената.

Диалогът със сержант Детритус вървеше малко по-добре, но и той взе да губи нишката на разговора, когато стана ясно, че Влаго съвсем законно притежава ключовете от трезора, който беше разбил. Тролът реши, че това е престъпление само по себе си и известно време умува, дали да не го арестува по обвинение в: „Губене времето на Стражата, поради ненужен взлом“14. Той не разбираше как така някой може да си купи шперцове, само за да поддържат самочувствието му. Троловете не изпитват нужда да доказват мъжеството си, точно както една локва не изпитва нужда да доказва, че е мокра. Детритус, също така, се затрудняваше да проумее логиката и действията на полумъртвия г-н Непреклон. Троловете не губят разсъдъка си. Само понякога го избутват встрани, за да отстъпи място на гнева. Накрая сержантът се отказа и на негово място седна капитан Керът.

Влаго го беше срещал и преди. Той беше едър, миришеше на сапун и обичайното му изражение беше същинска синеока невинност. Влаго не успяваше да надникне зад тази приветлива фасада. Той успяваше да прецени повечето хора само с поглед, но капитанът се явяваше затворена книга в заключен сандък. И винаги беше любезен, по онзи най-досаден полицейски маниер.

Ето и сега капитанът любезно поздрави Влаго, докато се настаняваше срещу него в малкия офис, който временно беше придобил ролята на стая за разпити.

— Като начало, бих искал да ви попитам за тримата мъже в избата. И голямото стъклено… нещо.

— Г-н Хюбърт Смут и помощниците му изучават икономическата система на града. Те нямат нищо общо с настоящата ситуация. Всъщност, като се замисля, то и аз нямам нищо общо. Просто защото, на практика, няма никаква ситуация. Вече обясних всичко на сержанта.

— Сержант Детритус смята, че сте твърде хитър, г-н Мустак — каза капитан Керът и отвори бележника си.

— Е, той вероятно така мисли за повечето хора, нали?

Изражението на Керът остана каменно.

— Бихте ли могъл да обясните защо долу има голем, облечен в рокля, който нарежда на хората ми да си бършат ботушите преди да влязат? — продължи капитанът.

— Не и без да прозвуча като пълен лунатик. А и то какво общо има?

— Не знам, сър. Надявам се да установя. Коя е лейди Диърдри Трезве?

— Дама, която пише доста старомодни книги по въпросите на етикета и домакинството, предназначени за млади дами, на които им се ще да имат време да се занимават с аранжиране на цветя. Вижте, наистина ли е нужно да уточняваме всичко това?

— Не знам, сър. Най-искреното ми желание е да оценя ситуацията в нейната пълнота. Можете ли да ми кажете защо из сградата търчи малко куче, захапало нещо, което ще нарека предмет от интимен характер с навиващ се механизъм?

— Вероятно, защото аз бавно полудявам — отвърна Влаго. — Вижте, единственото, което е от значение тук, е че г-н Непреклон си изпусна нервите и се заключи в трезора. Трябваше да намеря начин да го изкарам от там бързо.

— Ах, да, златният резерв — каза капитанът. — Нека поговорим за златото.

— Какво за златото?

— Надявах се вие да можете да ми кажете, сър. Струва ми се, имахте намерение да го продадете на джуджетата?

— Какво? Е, да, така казах, но то беше само, за да илюстрирам гледната си точка.

— Гледна точка — повтори капитанът сериозно и си го записа.

— Вижте, много добре ви знам как действате — каза Влаго. — Ще ме накарате да продължа да говоря, докато току виж забравя къде се намирам и взема да изтърся нещо глупаво, от което става ясно колко съм виновен.

— Благодаря ви, сър — отвърна капитан Керът и отгърна нова страница.

— За какво ми благодарите?